Paragraph21
Парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри на първо четене въвеждането на еднократен данък от 33% върху т.нар. свръхпечалби на компании от няколко ключови сектора. Мярката ще засегне банки, застрахователи, телекоми, фирми за бързи кредити, обменни бюра и големи търговци на храни. Държавата очаква от новия налог около 800 млн. евро приходи през 2027 г.
Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане бяха подкрепени в комисията с 13 гласа „за“, 8 „против“ и 1 „въздържал се“.
Важно е, че решението все още не означава окончателно въвеждане на данъка. Законопроектът е одобрен само на първо четене в бюджетната комисия и предстои да премине през парламентарната процедура.
Кои компании ще плащат 33%
Предложението предвижда еднократният налог да обхване няколко сектора:
- банки;
- застрахователни дружества;
- телекомуникационни компании;
- дружества за бързи кредити;
- обменни бюра;
- големи търговци на хранителни стоки.
При търговците на храни е заложен праг от най-малко 5 млн. евро нетни приходи от продажби за 2026 г.
Данъкът няма да бъде 33% върху цялата печалба на компаниите, а върху частта, която по предвидения механизъм бъде определена като свръхпечалба.
Държавата очаква 800 млн. евро
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни пред депутатите, че избраните сектори формират приблизително 60% от натрупаните свръхпечалби в страната.
Предвижда се до 30% от дължимия данък да може да бъде преотстъпван за определени цели, включително инвестиции в активи и създаване на резерви.
След отчитането на тази възможност очакванията са през 2027 г. в бюджета да постъпят около 800 млн. евро.
Становището на ЕЦБ за банките още се чака
Един от спорните моменти е включването на банковия сектор.
По време на заседанието стана ясно, че към момента становището на Европейската централна банка все още не е получено.
Въпреки това комисията одобри предложението на първо четене.
Бизнесът и част от депутатите са против
Предложението предизвика сериозни критики както от представители на бизнеса, така и от част от парламентарните сили.
Сред основните опасения е, че новото облагане може да се отрази негативно на инвестициите и да изпрати неблагоприятен сигнал към големите работодатели и чуждестранните инвеститори.
Бяха поставени и въпроси относно начина, по който ще се изчислява свръхпечалбата.
Представители на застрахователния сектор също възразиха срещу включването му в схемата, като посочиха, че резултатите на компаниите са силно зависими от изплатените обезщетения и настъпилите природни бедствия.
Защо енергетиката остава извън новия данък
По време на дебатите беше поставен и въпросът защо енергийният сектор не попада сред облаганите компании.
От Министерството на финансите аргументираха решението с това, че енергийните дружества вече са били обект на временна солидарна вноска върху свръхпечалбите през предходни периоди.
Променят и ваучерите за храна
Пакетът включва и други сериозни данъчни промени.
Максималната месечна стойност на ваучерите за храна се предлага да нарасне от 102,26 евро на 200 евро.
Сумата над досегашния праг обаче ще се облага със 7% данък.
Предвижда се и увеличаване на годишната квота за ваучери до 1,5 млрд. евро от началото на 2027 г.
Сред останалите предложения са промени в правилата за пренасяне на данъчни загуби и ускорена данъчна амортизация за технологии, свързани с изкуствен интелект, високопроизводителни компютърни системи и сървърна инфраструктура.
Последната дума е на парламента
Одобрението от бюджетната комисия е само една от стъпките по пътя на законопроекта.
Предстои депутатите да разгледат предложенията в пленарната зала, а между първо и второ четене могат да бъдат направени допълнителни промени.
Ако текстовете бъдат окончателно приети, еднократното облагане на свръхпечалбите трябва да се приложи през 2027 г.
Бояна Бояджиева
