Paragraph21
България трябва да търси начини да намали бюджетния дефицит от 5 процента от БВП, а еднократните фискални мерки не са системно решение, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в интервю за БТА в края на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок. В свят на по-чести външни шокове страните трябва да изграждат буфери, а приходната политика да бъде съобразена със системните нужди на бюджета, посочи тя.
Годишните срещи в Банкок преминаха на фона на оценката на МВФ, че световната икономика запазва устойчивостта си, но натрупващите се рискове ограничават възможностите ѝ да поема нови сътресения.
По повод въпрос за еднократните фискални мерки, сред които и предложението за данък върху свръхпечалбите, Георгиева отбеляза, че такива мерки помагат, но не представляват системно решение. Според нея изграждането на буфери изисква приходната политика да осигурява средства за трайните нужди на бюджета. Тя призова също към по-внимателна фискална политика в условията на инфлация, тъй като по-големите бюджетни разходи създават допълнително търсене и натиск върху цените.
Георгиева посочи, че инфлацията се подхранва не само от високите цени на енергоносителите, които вероятно ще останат такива още известно време, но и от увеличаването на разходите за отбрана, продължаващото търговско напрежение и по-голямото търсене, свързано с изкуствения интелект. Тя определи инфлацията като данък върху хората с ниски доходи и отбеляза, че паричната политика трябва да бъде по-ограничаваща, както и че очаква Европейската централна банка да осъществи нови повишавания на лихвите си.
В октомврийската си прогноза МВФ понижи очакванията си за растежа на българската икономика през 2026 г. до 2,6 процента спрямо 2,8 процента в прогнозата от април. За 2027 г. фондът повиши прогнозата си от 2,5 на 2,7 процента.
Георгиева коментира и последиците от променената среда за сигурност. Според нея периодът след края на Студената война, когато страните се възползваха от ниските разходи за отбрана, е приключил. Руското нападение срещу Украйна и събитията в Близкия изток показват, че светът е по-несигурен и страните трябва да се приспособят към новите условия.
За Европа е по-ефективно да увеличава разходите за отбрана съвместно, вместо всяка държава да действа самостоятелно, посочи Георгиева. От страна на МВФ се препоръчва по-голям европейски бюджет, чрез който държавите да финансират заедно общите си приоритети. По думите ѝ това са дългосрочни тенденции, към които Европа трябва да се приспособи.
Управляващият директор на МВФ коментира и мястото на България в развитието на изкуствения интелект. Тя определи добре развития сектор на информационните технологии в страната като добра основа, но отбеляза, че България няма да бъде производител на най-напредналите модели на изкуствен интелект. Страната може да участва във веригите на доставки, но най-важното е да използва технологията за повишаване на производителността на труда.
Според Георгиева България трябва да подобри подготовката на хората и образователната система и да разшири използването на изкуствения интелект в малките предприятия и държавните структури. Тя отбеляза, че България и Европа изостават от Съединените щати по производителност на труда и че по-широкото използване на новите технологии е необходимо за повишаване на конкурентоспособността.
Следва пълният текст на интервюто:
Госпожо Георгиева, наскоро предупредихте, че външните шокове и фрагментацията на световната икономика могат да задържат цените на енергията и основните стоки високи още известно време. С оглед на тези прогнози какви буфери трябва да бъдат заложени в бюджета на България за 2027 г., за да се гарантира, че икономиката ще остане устойчива, а реалната покупателна способност на гражданите ще бъде защитена от нов ценови натиск? И в този контекст как гледа МВФ на еднократните фискални мерки, като данъка върху свръхпечалбите?
– За целия свят е ясно, че инфлацията е по-висока и се очаква да продължи да бъде по-висока. Не само заради високите цени на енергоносителите, които вероятно ще останат такива още известно време, но и защото в много страни се увеличават разходите за отбрана, търговското напрежение не е прекратено, а изкуственият интелект създава по-голямо търсене. Всичко това води до покачване на цените. България не е изключение.
Какво изисква това? Първо, изисква паричната политика да бъде по-ограничаваща. Не можем да оставим инфлацията да върви нагоре.
Инфлацията е данък върху хората с ниски доходи, които най-силно я усещат.
В случая с България трябва да очакваме, че Европейската централна банка може да затегне още малко лихвите заради инфлацията, за да може да се бори с нея.
От друга страна, фискалната политика трябва да бъде много внимателна, защото когато е по-щедра в условията на инфлация, тя създава допълнително търсене и тласка цените нагоре. В случая с България, както знаем, дефицитът е 5 процента. Трябва да търсим пътища да го свалим.
Еднократните мерки помагат, но те не са системно решение. Ако искаме да създаваме буфери в свят на по-чести външни шокове, това означава, че приходната политика трябва да бъде съобразена със системните нужди на бюджета.
По време на тези срещи обсъждахме необходимостта от изграждане на буфери. Вече знаем, че шоковете идват често и ако няма такива буфери, това означава по-голяма болка за икономиката и за хората. Обсъждахме също необходимостта това да се прави навсякъде, не само в България.
Трябва да преосмислим политиката по доходите и да знаем какво правим с данъците в света на изкуствения интелект. Кого облагаме, как облагаме, колко облагаме. Това е тема, върху която трябва да се мисли и в България. Каква данъчна политика ни трябва в свят на по-чести шокове? Каква данъчна политика ни трябва в свят, в който технологиите много бързо променят съотношението между капитала и труда? Според мен това ще бъде изключително важна тема за устойчивостта на публичните финанси през следващите години.
В последните седмици има удари срещу кораби, които са се намирали в изключителната икономическа зона на страната ни. Как от ваша гледна точка тези събития ще повлияят върху икономическото развитие в България и региона?
– Това, което знаем, е, че в свят на нарастващо напрежение, свързано не само с геополитиката, но и с технологиите, е важно да мислим за сигурността по начин, по който не ни се налагаше да мислим преди.
След края на Студената война имахме три десетилетия на дивидент, произтичащ от ниските разходи за отбрана. Това време отмина.
Когато Русия нападна Украйна, стана ясно, че страните не могат да продължат да изграждат политиките си въз основа на предположението, че светът ще остане мирен. Събитията в Близкия изток още веднъж потвърдиха, че живеем в по-сложен свят. Той е многополюсен, има много центрове на влияние, но е и по-несигурен.
За съжаление това означава, че трябва да се отделят повече средства за отбрана. За Европа е най-добре да го правим заедно. От страна на Фонда препоръчваме по-голям европейски бюджет, така че по въпросите, които са общи за всички страни, те да работят заедно, вместо всяка страна да харчи самостоятелно, защото това е по-неефективно.
Страните трябва да работят заедно. Нека видим как ще приключи обсъждането на бюджета (Многогодишната финансова рамка на ЕС – бел. ред.), но засега, като че ли, Европа все още не осъзнава, че това са дългосрочни тенденции, които изискват от нея да се приспособи към новия свят.
Къде според вас се намира България на световната карта на изкуствения интелект?
– България има много добре развит сектор на информационните технологии. Да си спомним, че когато излязохме от плановата икономика, и сред хакерите, и сред специалистите имаше отчетливо наше присъствие. И сега това се превърна в динамичен сектор на информационните технологии в страната ни.
Това ни поставя в добра позиция, но не трябва да се заблуждаваме. Ние няма да бъдем производители на най-напредналите модели на изкуствен интелект, но можем да бъдем част от веригата на доставки именно защото имаме този сектор на информационните технологии в страната. Най-важното обаче не е да произвеждаме или доставяме изкуствен интелект, а да го използваме.
В България все още има работа за вършене по отношение на разпространението на изкуствения интелект. Трябва да оценим къде сме добре позиционирани и къде има какво да подобрим.
Имаме добра инфраструктура за цифрови технологии. В това отношение България е добре позиционирана. Хората имат достъп до интернет, но не сме достатъчно добре подготвени по отношение на подготовката на хората и преобразуването на образователната система.
Това е друг свят и трябва много бързо да се променим, за да отговорим на него. Имаме още работа и по въпроса как малките предприятия могат да използват изкуствения интелект като източник на повишаване на производителността на труда. България и Европа изостават от Съединените щати по производителност на труда.
През последните десетилетия Европа спадна до 70 процента от равнището на доходите в Съединените щати. Ако не успеем да разпространим използването на изкуствения интелект така, че той да бъде в полза на всеки бизнес и на всяка правителствена структура и да повишава производителността на труда, няма как да напредваме и да бъдем конкурентоспособни като Европейски съюз и като България.
Както вече казах, имаме добра основа. Трябва да помислим как въз основа на нея да трансформираме цялата икономика на страната.
