Paragraph21
Започнал е процес, който може да ни изпълни със здравословна доза оптимизъм, че съдебната система е способна да осъзнае проблемите си сама и да поеме по нов път.
Това каза пред БНР бившият правосъден министър Андрей Янкулов, който е номиниран за член на Прокурорската колегия на ВСС.
На събрание на прокурорите вчера бяха изслушани 24 кандидати за членове от професионалната квота.
„Имаше доста остри позиции както от кандидати, така и от хора от аудиторията, които поставяха въпроси. За мен това е един положителен процес. Но той започна преди няколко месеца, някъде от февруари, когато имаше ясно позициониране във вътрешните среди на прокуратурата срещу тогавашното незаконно управление от страна на господин Сарафов.
Влияние има и променената политическа обстановка в страната, но и това, че доказателствата за бруталните събития в правосъдието през последните години започнаха да стават прекалено много. Като че ли те вече не могат да бъдат отричани. Това, че има престъпни мрежи като „Осемте джуджета“ и Нотариуса в началото се отричаше, неглижираше се, но вече не може да бъде пренебрегвано. Има едно осъзнаване у голяма част от хората отвътре. Вече се събира някаква критична маса, която си дава сметка, че прокуратурата, в частност и съдебната система, не могат да продължат по пътя, по който се е вървяло досега. Необходима е някаква качествена промяна на посоката. Хората отвътре трябва да бъдат носитите на тази промяна. Това е продължителен процес.
Колегите от прокуратурата могат да си дадат сметка кои от множеството кандидати, от които избират, наистина биха могли да бъдат потенциални носители на реална промяна“.
Изборът на нов главен прокурор е едно от най-важните действия на бъдещия състав на ВСС, отбеляза Андрей Янкулов в предаването „Неделя 150“.
„Образът на главния прокурор се ретранслира върху облика на цялата прокуратура. Това е много важен избор и той ще бъде лакмус за това какъв ВСС е бил избран.
За непосредствените резултати ще можем да съдим, поне на първо време, от изборите, които ще се случат на двете места – в професионалната квота и в парламента.
Институциите в годините назад се провалиха в задачата да изяснят обстоятелствата за принадлежност на хора отвътре към престъпните мрежи, оплели върховете на правосъдието. Сега, в хода на едни подобни процедури не остават кой знае какви други алтернативи, освен наистина да се поставят тези въпроси на кандидатите и да се изследва, доколкото е възможно, информацията по публични източници относно тези принадлежности. Ако има такива обосновани съмнения, в крайна сметка избирателите – съдиите, прокурорите и следователите на професионалната квота и народните представители на парламентарната квота, да ги вземат предвид“.
