Paragraph21
Българското общество обеднява под натиска на поредица от икономически и геополитически кризи, които не намират решение, а се задълбочават. Това заяви общинският съветник в Столичния общински съвет Ваня Григорова в предаването „Челюсти“ по NOVA NEWS.
В телевизионния дебат тя противопостави своята оценка на позицията на председателя на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Двамата обсъдиха реалното състояние на доходите, инфлацията, поскъпването на живота и устойчивостта на публичните финанси.
Обедняват ли българите въпреки ръста на заплатите?
Повод за дискусията стана изказване на депутата от „Прогресивна България“ Стефан Белчев, според когото в страната не се наблюдава обедняване.
В подкрепа на позицията си той посочва увеличението на средната работна заплата, което е сред най-високите в Европейския съюз, както и относителната стабилност на българската икономика.
Ваня Григорова обаче оспори този извод.
Според нея повишаването на номиналните доходи не е достатъчно основание да се твърди, че жизненият стандарт на всички домакинства се подобрява.
Тя обърна внимание на високите цени на горивата и необходимостта от държавни компенсации за гражданите.
„Не разбирам как, ако се твърди, че няма намаляване на доходи, защо се предвиждат компенсации при тези високи цени на горивата за домакинствата“, заяви Григорова.
По думите ѝ подобни мерки поставят под въпрос твърденията, че хората не изпитват финансови затруднения.
Григорова: Една криза следва друга
Общинският съветник посочи, че икономическите проблеми на домакинствата не са резултат от едно конкретно събитие.
Според нея през последните години върху обществото се наслагват последиците от няколко големи кризи.
Сред тях тя открои пандемията от COVID-19, европейските политики в рамките на Зелената сделка, либерализацията на енергетиката, войната в Украйна и напрежението в Близкия изток.
Григорова смята, че натрупването на тези фактори засилва финансовия натиск върху гражданите.
„Тези кризи не се решават, те се натрупват и мултиплицират“, коментира тя.
Според нейната оценка последствията се усещат най-силно от домакинствата, чиито разходи за основни стоки и услуги заемат значителна част от месечния бюджет.
В рамките на дебата обаче не беше представена конкретна статистика, която да установява какъв дял от българските домакинства е обеднял.
Васил Велев: Доходите растат по-бързо от инфлацията
Председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев защити различна позиция.
Според него при сравнение между ръста на доходите и инфлацията се вижда, че възнагражденията нарастват по-бързо от потребителските цени.
Това означава, че според неговата оценка покупателната способност на населението като цяло се подобрява.
Велев обаче предупреди, че положителната тенденция не е достатъчно устойчива.
Основното му притеснение е свързано със състоянието на държавните финанси и увеличаването на бюджетния дефицит.
„Това е неустойчиво, защото става на фона на голям бюджетен дефицит“, заяви той.
Растящият държавен дълг също е проблем
Васил Велев обърна внимание и на увеличаването на държавните заеми.
По думите му през предходната година България е отчела значителен ръст на държавния дълг, а необходимостта от ново финансиране продължава.
Той изрази очакване през настоящата година бюджетният дефицит да бъде по-нисък.
Според представителя на работодателските организации увеличаването на доходите трябва да бъде подкрепено от устойчив икономически растеж, а не от продължително разширяване на бюджетните разходи.
В противен случай съществува риск положителните тенденции да се окажат временни.
Защо ръстът на средната заплата не означава, че всички живеят по-добре?
Дебатът поставя и по-широк икономически въпрос — как се измерва реалното благосъстояние на населението.
Средната работна заплата показва обща тенденция, но не отразява еднакво положението на всички граждани.
Доходите на пенсионерите, хората с ниски възнаграждения и домакинствата с различна структура на разходите могат да се променят по различен начин.
Освен това официалната инфлация измерва средното изменение на цените в определена потребителска кошница.
Реалното поскъпване, което усеща конкретно домакинство, зависи от това каква част от бюджета му отива за храна, енергия, транспорт и други необходими разходи.
Затова е възможно общите показатели за доходите да се подобряват, докато определени групи продължават да изпитват сериозни финансови затруднения.
Спорът за доходите остава открит
Изказванията на Ваня Григорова и Васил Велев очертават два различни подхода към оценката на икономическата ситуация.
Григорова поставя акцент върху поскъпването на живота, натрупването на кризи и финансовия натиск върху домакинствата.
Велев разглежда съотношението между доходите и инфлацията, като предупреждава за рисковете от увеличаването на бюджетния дефицит и държавния дълг.
Основният въпрос остава дали икономическият растеж и увеличението на възнагражденията водят до реално подобряване на жизнения стандарт за всички групи от населението.
За категоричен отговор са необходими не само данни за средната заплата, но и показатели за реалните доходи, бедността, неравенствата и разходите на домакинствата.
Бояна Бояджиева
