Paragraph21
Националната агенция за приходите ще проверява хората с необичайно високи трудови възнаграждения в България заради съмнения, че в някои случаи огромните заплати могат да се използват за прикрито разпределение на фирмена печалба.
Данните за доходите през 2025 г. показват впечатляващи суми – около 100 души са получавали над 500 000 лева месечно, а при приблизително 30 души възнаграждението е надхвърляло 800 000 лева на месец.
Информацията става ясна от отговори на НАП по заявление за достъп до обществена информация за декларираните трудови доходи на българите през миналата година.
Заплати от над 800 000 лева месечно
Броят на хората с изключително високи възнаграждения се различава значително през отделните месеци.
Данните показват и още по-широка група с шестцифрени месечни доходи. Само през декември 2025 г. 2923 души са получили доход от трудови правоотношения над 100 000 лева за месеца.
НАП този път не разкрива размера на най-високата официално декларирана заплата в страната.
За сравнение, през 2022 г. агенцията съобщи за месечно възнаграждение от 3,2 млн. лева.
Защо НАП се интересува от огромните заплати?
Проблемът не е самият размер на възнаграждението. Получаването на много висока заплата не представлява нарушение.
Въпросът за приходната администрация е дали във всички случаи става дума за реално възнаграждение за извършена работа.
През 2025 г. НАП е извършила анализ на риска от т.нар. „скрито разпределение на печалбата“ чрез изплащане на необичайно големи възнаграждения на хора, свързани с компаниите.
В тази категория могат да попаднат собственици, съдружници, управители, прокуристи, членове на управителни и контролни органи, както и техни роднини.
Приходната агенция ще проверява случаи, при които изплатените възнаграждения значително се различават от обичайните нива за висшия мениджмънт.
Къде е данъчната разлика?
Причината е в начина, по който се облага доходът.
Трудовото възнаграждение на физическо лице се облага с 10% данък върху доходите.
Ако същите средства останат като печалба на дружеството и впоследствие бъдат разпределени като дивидент, се дължи корпоративен данък, а след това и данък върху дивидента.
Според анализа на НАП при огромни възнаграждения и при наличието на максимален осигурителен доход може да възникне данъчно предимство.
Голямата заплата се признава за разход на предприятието и по този начин намалява облагаемата му печалба. В същото време над максималния осигурителен доход не се начисляват допълнителни осигурителни вноски.
При много големи суми разликата в данъчното облагане може да достигне близо 5% от изплатения доход, посочва приходната администрация.
Проверките и ревизиите започват през 2027–2028 г.
След извършения анализ НАП планира конкретни контролни действия.
През периода 2027–2028 г. трябва да бъдат възложени проверки и ревизии на рискови случаи.
Целта ще бъде да се установи дали необичайно високите възнаграждения действително представляват заплащане за извършена работа или чрез тях се прикрива разпределение на печалба.
Едва конкретните проверки могат да установят дали има данъчни нарушения.
А 1,6 милиона души получават до 2000 лева
На другия полюс са доходите на огромната част от работещите в България.
Малко над 2,5 млн. души са получавали доходи по трудови или приравнени правоотношения през 2025 г.
Около 1,6 млн. души, или приблизително 63%, са били с месечен доход до 2000 лева.
Приблизително 900 000 са получавали възнаграждение около или под тогавашната минимална работна заплата от 1077 лева, а още около 700 000 души са били в диапазона между 1077 и 2000 лева.
Така данните на НАП очертават огромната разлика между масовите трудови доходи в България и малката група хора, при които декларираните месечни възнаграждения достигат стотици хиляди, а в отделни години – дори милиони левове.
Предстои приходната агенция да установи дали зад част от тези рекордни заплати стои единствено трудово възнаграждение или има случаи на прикрито разпределение на фирмена печалба.
Бояна Бояджиева
