Paragraph21
Сирни Заговезни е един от най-значимите празници в българския народен календар . Празникът е наричан е с различни имена – Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други.
Той е подвижен и се отбелязва в неделята, седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великия. С него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта – възраждащата се природа.
Сирната седмица – време за веселби
Седмицата между Месни и Сирни Заговезни е изпълнена с радост и празнични настроения. Това е време, когато хората се събират, за да се веселят преди дългите дни на постите. Моми и момци се люлеят на люлки, пеят песни и играят хора.
Сватбите се прекратяват, а тези, които не са успели да се оженят, трябва да чакат до есента.
Ден за прошка
Целият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните – родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки „Прощавай“, „Простено да е“ отговарят по-възрастните.
Вечерта цялото семейство се събира около празничната трапеза, която трябва да е богата. На масата обаче не трябва да месни ястия.
Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се консумира бяла халва.
Хамкане
Традиционен обичай на Сирни Заговезни е т.нар. хамкане или люскане на халва.
Бабите закачат парче халва на вълнен червен конец, който завързват на тавана. Децата се нареждат в кръг, слагат ръцете си отзад и се опитват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца и децата започват да се надпреварват кой ще отхапе халвата. Не трябва да използват ръцете си, само уста.
Заговезнишки огньове
Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица – Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват.
В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка.
Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници. Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората вярват в очистителната сила на пламъка.
В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив.
В някои краища на страната този огън се нарича оврътник или овратник.
Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости.
Кукери
Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал – кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден.
Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал, другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят „царя“.
Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили.
Ритуалните костюми на кукерите се изработват от животинска кожа. Най-важният елемент от облеклото им е маската, също направена от материали от животински и растителен произход – кожа, рога от едър рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг.
Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости.
През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник – Възкресение Христово.
Обредна трапеза
Храната играе централна роля в празника. На обредната трапеза се сервират ястия с млечни продукти – баници, кисело мляко, сирене, яйца и халва. Основната идея е хората да се разделят с т. нар. „бяло блажно“, което вече няма да бъде консумирано по време на Великденските пости.
