Paragraph21
След дебютният си роман “Галерия от светове”, писателката Йова Станкова издаде втората си книга, която носи заглавието “Затворен в теб”. Премиерата й бе в столичната галерия “Академия” и събра десетки почитатели на българското литературно творчество. Актрисата и водеща Искра Ангелова представи младата авторка и прочете на гостите отделни пасажи от четивото.
Романът “Затворена в теб” е разказ за живота на младо момче – Дамян, от България, който избира да работи в Германия. Културните различия, реакциите и отношенията там са естествена, житейска критика на съвременното общество. Дамян и Таня са влюбена двойка, които живеят в България, в наследствен апартамент на Дамян. Настъпилата финансова криза принуждава мъжът да замине на работа в чужбина. Оставя любимата си в България, очаквайки, че тя ще го чака. Но Таня страда за любимия и често се оплаква на Жулиета – нейна бивша шефка и приятелка. Двете жени се опитват да преодолеят времето и страданието, обвързани с чакането, което се превръща в объркана последователност от срещи между двойката в България.
В Германия, Дамян намира работа като наемен строителен работник и полага изключителни усилия да се нагоди, смятайки тяхното общество за “успелия свят”. Запознава се с най-тъмните страни на германското общество, стават му известни всички хитрости, които съпътстват живота на източноевропеец в Западна Европа. От друга страна, го тегли България и любовта към Таня, но желанието да се утвърди като успял мъж го кара да се колебае кой е неговият път.
– Доц. д-р Цвета Хубенова за Йова Станкова и творбата й
Йова Станкова е едно от „децата на прехода“, което чрез писането си търси основанията не само на своята идентичност, но и на едно поколение, отворено за света, но и понесло болката и празнотата от несигурността и относителността на истини и ценности. След успешния й дебют с романа “Галерия от светове“ тя предлага една нова романна история, която отново подкопава традиционните читателски нагласи. В „Затворен в теб“ тя умело и с изящество ни потапя в една друга история, в една друга „галерия от светове“, която завихря любов, себепознание, празнота, глад за другост, малки „убийства“ и „себеубийства“. В затвореността в думите ,осмислящи живота през кривите огледала на съзнанието субектът – персонаж, автор, читател, търси истини за себе си, света, културите, езиците, другостите.
В прелестна словесна мрежа Йова Станкова увлича читателя, който заедно с повествованието разплита истини, разголва предпоставени идеи, припомня места и мигове от собственото си минало, не престава да изследва съдби, характери, гледни точки на персонажите, на автора. Стилът й приканва и към вглеждане в собствените модели за интерпретация. Включва в игра, която разстила смислите в многозначност, но през исторически детайли и конкретики събира истини и перспективи от изгорени мостове, фрагменти, разкъсани сегменти на реалности и илюзии.
История, която се чете на един дъх, но твори и оставя дири.
