Между 2,9 и 3,4 милиона пълнолетни българи живеят с наднормено тегло или затлъстяване. Проблемът засяга повече от половината възрастно население на страната и води до сериозни здравни и икономически последици.
Тревожните данни бяха представени от здравния икономист Аркади Шарков, член на Управителния съвет на Коалицията срещу затлъстяването „Здраве под натиск“, по време на кръгла маса в Народното събрание на 8 октомври.
Форумът беше посветен на ефективните политики за превенция и управление на затлъстяването и събра народни представители, лекари, представители на институции и пациентски организации.
Близо 13 000 смъртни случая за година
Според представените оценки през 2025 г. 12 900 смъртни случая в България са свързани със затлъстяването и заболяванията, за чието развитие то допринася.
Един от всеки пет от тези случаи е сред хора на възраст под 65 години.
Сред заболяванията, които имат най-голям принос за смъртността, са артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето, мозъчносъдовите заболявания, захарният диабет и хроничната бъбречна болест.
Експертите предупреждават, че действителната тежест на проблема може да е по-голяма, тъй като част от хората със захарен диабет не знаят за заболяването си и остават без навременно лечение.
Посочените смъртни случаи са статистически оценки за заболявания, свързани със затлъстяването, а не случаи, при които то непременно е записано като непосредствена причина за смъртта.
767 милиона евро годишно струват последиците от затлъстяването
Здравните последствия имат и значително отражение върху публичните финанси.
Според представените от Шарков изчисления общественият финансов разход, свързан със затлъстяването, достига 767 милиона евро годишно, или приблизително 0,66% от брутния вътрешен продукт на страната.
От тази сума около 231 милиона евро са разходи на Националната здравноосигурителна каса за лечение на последиците от затлъстяването.
В оценката се включват още разходи за болнична помощ, лекарства, диспансерно наблюдение, временна нетрудоспособност и други здравни и социални плащания.
Икономическите загуби обаче не се изчерпват с преките разходи.
Според анализа общата загуба на благосъстояние, свързана със затлъстяването и придружаващите го заболявания, се оценява на 6,4 милиарда евро, или около 5,5% от БВП.
Тази по-широка оценка отчита и отражението върху работоспособността, преждевременната смъртност и качеството на живот.
Всяко трето дете в училищна възраст е с наднормено тегло
Особено тревожна е ситуацията сред децата.
По време на дискусията беше посочено, че приблизително всяко трето българско дете в училищна възраст е с наднормено тегло.
Според представените експертни данни България заема шесто място в Европа по разпространение на затлъстяването сред възрастните и пето място сред децата.
Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в Университетската специализирана болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“, обърна внимание на необходимостта от ранна превенция.
Експертите подчертаха, че затлъстяването в детска възраст не е проблем, който непременно изчезва с израстването.
Между 55% и 80% от децата запазват проблема и като възрастни
Проф. Виолета Йотова предупреди, че според представените научни данни между 55% и 80% от децата със затлъстяване продължават да имат проблеми с теглото и в зряла възраст.
Дори при успешно намаляване на теглото при част от хората могат да се запазят метаболитни нарушения и повишен риск от хронични заболявания.
Специалистите са категорични, че затлъстяването трябва да се разглежда като хронично заболяване, което изисква дългосрочни грижи, а не единствено като въпрос на хранителни навици или лична дисциплина.
Предлагат национална програма за борба със затлъстяването
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазването проф. Костадин Ангелов постави въпроса за разработването на отделна национална програма, насочена към превенцията и контрола на затлъстяването.
Според него последователните политики могат да доведат до подобряване на здравните показатели в дългосрочен план.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов също настоя за координирани действия между здравеопазването, образованието, местната власт и останалите институции.
Той подчерта необходимостта от повече информационни кампании и мерки за насърчаване на здравословното хранене и физическата активност.
Превенцията трябва да започва още в детството
От Министерството на здравеопазването посочиха, че ранното откриване на рисковите фактори, балансираното хранене и редовната физическа активност са сред приоритетите на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести за периода 2026–2030 г.
Здравният министър Катя Ивкова подчерта необходимостта от общи действия между медицинските специалисти, образователната система, институциите и обществото.
Експертите са единодушни, че ограничаването на затлъстяването изисква устойчиви политики, които да започват още в ранна детска възраст и да продължават през целия живот.
Представените данни показват, че проблемът вече има измерими последствия не само за здравето на милиони българи, но и за икономиката и социалната система на страната.
Бояна Бояджиева











