Paragraph21
Само за 10 дни шест търговски кораба са били атакувани в Черно море, а ескалацията вече достига непосредствено до България и Румъния. Британският The Guardian предупреждава, че войната все по-осезаемо се приближава до бреговете на НАТО, докато рискът за търговското корабоплаване, моряците и доставките на зърно и петрол нараства.
Шестте атакувани кораба са „Алфа Ватан“, HS Dignity, Able, Chelsea-3, Wine Trader и Yara J.
Поредицата от инциденти за едва десет дни показва рязко разширяване както на интензивността, така и на географския обхват на атаките в Черно море.
Български ферибот се включва в спасителна операция
The Guardian започва разказа си с българския ферибот „Диоскурия“.
В ранните часове на 6 октомври екипажът му чува далечен взрив на около 70 морски мили от Бяла.
Турският товарен кораб „Алфа Ватан“, пътуващ към румънското пристанище Сулина, е бил поразен от предполагаеми руски въздушни и морски дронове.
Когато „Диоскурия“ пристига в района, моряците откриват обърната спасителна лодка и спасителни жилетки във водата, но не намират следи от десетчленния екипаж на кораба.
Шест дни по-късно – нова трагедия край България
Само шест дни след първия инцидент нова атака поразява кораби край българското крайбрежие.
HS Dignity, плаващ под флага на Гвинея-Бисау, потъва след удар с дронове край Крапец.
Единадесет моряци остават в неизвестност.
При същата серия атаки е поразен и плаващият под малтийски флаг Chelsea-3.
Неговият 15-членен екипаж е евакуиран от българската Гранична полиция и откаран на брега.
Българските власти засега не са обвинили официално Русия за атаките.
Атаките достигнаха и териториалните води на Румъния
Само дни по-късно напрежението се премести още по-близо до територията на НАТО.
Химическите танкери Wine Trader и Yara J бяха атакувани близо до румънското крайбрежие и избухнаха в пламъци.
Седем моряци се водят в неизвестност.
На 17 октомври румънски изтребители F-16 свалиха два дрона над териториалните води на страната.
Румънският министър на отбраната Раду Мируца заяви, че според предварителната оценка става дума за руски дронове от ново поколение „Геран-4“, способни да развиват скорост около 450 километра в час.
Това е първият случай, при който Румъния успешно сваля подобни високоскоростни безпилотни апарати.
„Драстична ескалация“
The Guardian определя шестте атаки за десет дни като драстична ескалация на морския конфликт.
Според британското издание рискът вече не е ограничен до украинските пристанища и води, а се измества все по-близо до България и Румъния – две държави членки на НАТО.
Морският застраховател и анализатор на риска Ambrey отчита значително увеличение на темпото на атаките от юли насам.
Според старшия анализатор на компанията Томаш Алекса около 80% от тях се приписват на руски сили.
Това е оценка на Ambrey, а не официално заключение на българските власти или НАТО.
Половин тон експлозиви в морските дронове
Особено опасна е комбинацията от въздушни и морски безпилотни апарати.
Според анализа морските дронове могат да носят до половин тон взривни вещества.
По-малките товарни кораби, използващи маршрутите към Дунав, са особено уязвими и при сериозен удар могат да потънат за кратко време.
Променя се и самият характер на заплахата.
След като търговските кораби започнаха да използват маршрути по-далеч от украинското крайбрежие, за да избегнат мините и военните действия, дроновете с все по-голям обсег позволяват атаките да ги последват и там.
Цената вече се плаща и от световната търговия
Последиците не се ограничават до преките щети върху корабите.
Застрахователните премии за плаване в Черно море рязко се увеличават, а част от моряците и корабните оператори стават все по-предпазливи при приемането на курсове в региона.
През септември Обединеният военен комитет, който представлява лондонския застрахователен пазар, разшири зоната с висок риск върху почти целия Черноморски басейн.
Особено чувствителен е въпросът за превоза на зърно.
Черно море и Дунав са ключови транспортни маршрути за украинската селскостопанска продукция, а България също зависи от морските коридори за значителна част от своя износ.
Българските зърнопроизводители също са притеснени
Рискът вече тревожи и българския земеделски сектор.
Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова предупреди, че сред основните опасения на производителите е възможността за блокиране на Черно море като ключов маршрут за износ на българска продукция.
Експерти от сектора посочват, че опасността за търговското корабоплаване вече се намира непосредствено до българското крайбрежие.
България търси по-силна защита от НАТО
София вече предприема действия за засилване на отбраната.
България планира до края на октомври да се включи в инициативата на НАТО за противодействие на дронове.
След атаките срещу търговски кораби страната поиска и допълнителна съюзническа подкрепа.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че се очаква партньорска авиация от държава членка на НАТО да бъде разположена на българска територия.
Черно море се превръща във все по-рисков маршрут
От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. повече от 60 моряци са загинали при различни инциденти и атаки в Черно море, като според The Guardian по-голямата част от жертвите са от последната година.
Последните събития показват и друга промяна – зоната на риска вече се измества все по-близо до държавите от НАТО.
За България това означава, че войната в Черно море вече не е само конфликт в непосредственото съседство.
Последиците ѝ засягат сигурността на българските води, търговските маршрути, пристанищата, износа и хората, които работят в морето.
Бояна Бояджиева
