Цената на хляба отново е под сериозен натиск заради растящите разходи за електроенергия, газ, брашно и други суровини. Хлебопроизводителят от Лом Серафим Василев съобщи, че последната му сметка за ток е нараснала с над 30% въпреки компенсациите за бизнеса, а само за седмица брашното е поскъпнало с 50 евро на тон.
Производителят засега не е променял цената на хляба си – тя остава същата от около година.
Натрупването на нови разходи обаче поставя бизнеса под все по-силен натиск и прави задържането на крайните цени все по-трудно.
Сметката за ток е скочила с над 30%
Един от основните проблеми за хлебопроизводителите остава цената на електроенергията.
По думите на Василев предишната му фактура е била изчислена при цена около 20 евроцента за киловатчас, докато при последната, въпреки компенсацията, стойността е достигнала 31–32 евроцента.
Това означава увеличение от над 30%.
Държавните компенсации помагат на предприятията, но не са достатъчни, за да неутрализират изцяло нарастването на производствените разходи, посочва хлебопроизводителят.
Брашното – с 50 евро повече за тон само за седмица
Натискът не идва единствено от енергията.
Само през последната седмица цената на брашното се е увеличила с около 50 евро на тон, твърди Василев.
Нови цени вече са обявени и за кашкавала и други млечни продукти, използвани при производството на закуски и тестени изделия.
Към тях се прибавят транспортът, опаковките, трудът и редица услуги, които предприятията трябва да плащат.
През годината са се увеличили и разходите за дейности като изкупуване на растителни и животински отпадъци, трудова медицина и поддръжка на касови апарати.
Няколко евроцента могат да се окажат решаващи
Засега Василев продължава да продава хляба на старата му цена, но предупреждава, че възможностите на малките производители да поемат допълнителните разходи са ограничени.
По думите му увеличение от едва 3–4 евроцента може да изглежда незначително за отделния потребител, но за една фирма да се окаже важно за продължаването на дейността ѝ.
Хлебопроизводството традиционно работи с малки маржове, което означава, че резките промени в енергийните и суровинните разходи сравнително бързо се отразяват върху себестойността.
Газът също оказва натиск
Допълнителен фактор е природният газ, чиято регулирана цена за ноември се увеличи с 32,52% спрямо октомври.
КЕВР утвърди цена от 58,43 евро за мегаватчас без такси, акциз и ДДС.
Това е особено важно за хлебопроизводителите, които използват газови пещи.
По-рано през ноември икономистът доц. Щерьо Ножаров изчисли, че по-високите енергийни разходи могат да доведат до увеличение на цената на хляба с приблизително 4–7 евроцента.
Това обаче е прогноза, а не обявено увеличение за целия пазар.
В някои градове цените вече се движат нагоре
В Бургас основните видове хляб вече са поскъпнали с около 5–6% през последните седмици, съобщиха представители на местния бранш.
Белият и типовият хляб там се продават за около 0,90–0,95 евро.
Производителите посочват като причини по-скъпия дизел, транспорта и електроенергията.
Това не означава автоматично еднакво увеличение на цените в цялата страна, тъй като себестойността и договорите на отделните производители са различни.
Тенденцията обаче показва засилващ се натиск върху един от най-чувствителните за домакинствата хранителни продукти.
Бояна Бояджиева











