Paragraph21
Новото строителство в България рязко губи скорост. Стартираната разгъната застроена площ през третото тримесечие на 2026 г. е намаляла с около 27% спрямо същия период на миналата година и с приблизително 43% спрямо предходното тримесечие. Данните обаче не показват еднаква тенденция навсякъде – в София жилищното строителство се забавя, докато търговските и промишлено-складовите проекти растат.
През периода юли–септември в страната са започнати около 1,53 млн. кв. м нови строителни площи, показват данните на Националния регистър за строителство и реконструкции.
Спадът от 27% на годишна база е един от най-сериозните сигнали за охлаждане на строително-инвестиционната активност през последните години.
Строителната активност е на тригодишно дъно
Тенденцията се потвърждава и от BCC Market Index, който през ноември достига 120,2 пункта.
Година по-рано показателят е бил 158,3 пункта, което означава спад от 24,1%. Това е и най-ниската стойност на индекса за последните три години.
Само през март тази година той е бил на ниво от 163,4 пункта.
Въпреки сериозното понижение индексът остава над дългосрочната референтна стойност от 100 пункта, поради което данните по-скоро говорят за значително забавяне, отколкото за срив на целия строителен сектор.
София върви на две скорости
Особено интересна е ситуацията в столицата.
При жилищното строителство индексът намалява с 8,5% на годишна база.
При бизнес имотите обаче посоката е точно обратната.
Търговското строителство в София отчита ръст от 116,3%, а при промишлените и складовите сгради увеличението достига 46,6%.
Така общото забавяне на пазара не засяга еднакво различните сегменти.
По-малко сделки с имоти
Паралелно със строителството се охлажда и активността на пазара на недвижими имоти.
През третото тримесечие на 2026 г. в страната са вписани 45 312 продажби на имоти, при 58 184 година по-рано.
Това представлява спад от 22,1%.
Намалението се наблюдава и в големите градове – с 21,2% в София, 23,9% в Пловдив, 26,3% във Варна и 14,3% в Бургас.
Какво показват официалните данни на НСИ
Последните данни на Националния статистически институт също показват охлаждане при част от показателите.
През третото тримесечие са издадени разрешителни за 2224 жилищни сгради с 8624 жилища. Спрямо същия период на миналата година броят на жилищата в новоиздадените разрешителни намалява с 36,3%, а планираната им разгъната застроена площ – с 22,7%.
При реално започнатото жилищно строителство обаче картината е по-различна – започнати са 1573 жилищни сгради със 7296 жилища. Броят на сградите намалява с 12,5% на годишна база, но жилищата в тях са с 13,2% повече.
Това показва, че зад общите проценти стоят различни процеси и не всички показатели се движат в една посока.
По-малкото строителство днес може да се усети след години
Забавянето на новите проекти има и друг потенциален ефект.
Докато спадът на сделките показва по-слабо търсене в момента, намаляването на новите строителни стартове може да означава по-ограничено предлагане на нови имоти през следващите години.
Ако покупателната активност впоследствие се възстанови, а новото предлагане остане ограничено, в определени градове и сегменти това може отново да създаде натиск върху цените.
Затова сегашните данни не означават непременно криза на строителния пазар. Те обаче дават ясен сигнал, че строителният бум губи скорост, а пазарът навлиза в значително по-предпазлива фаза.
Бояна Бояджиева
