Paragraph21
На 1 ноември България отдава почит на хората, които през вековете са съхранявали знанието, езика, културата и националното самосъзнание. Денят на народните будители е празник на Паисий и Софроний, на книжовниците, учителите, революционерите и просветителите. Но и повод да си зададем един важен въпрос – кои са будителите днес?
Има празници, които отбелязват исторически събития.
И има празници, които ни напомнят какво не трябва да губим.
1 ноември е от вторите.
Денят на народните будители е посветен на хората, които в различни времена са пазили българското слово, образование, култура и национална памет.
Сред имената, които свързваме с будителството, са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Васил Априлов, Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много духовници, книжовници, учители и общественици.
От Пловдив през 1909 година до национален празник
За първи път Денят на народните будители е отбелязан в Пловдив през 1909 година.
През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да бъде определен като ден за почит към българските будители.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение издава окръжно, с което датата е определена за празник в памет на големите българи и строителите на съвременна България. Следват постановление на Министерския съвет и законово уреждане на празника, а през февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона.
Празникът изчезва за десетилетия
След 1945 г. Денят на народните будители престава да се отбелязва официално.
Традицията е възстановена след демократичните промени, а на 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание официално връща 1 ноември в българския календар като Ден на народните будители и неприсъствен ден за учебните заведения.
Оттогава всяка година България отново произнася имената на хората, без които историята ни би изглеждала различно.
Но какво всъщност означава да бъдеш будител?
Будителят не е просто човек от учебника.
Той е онзи, който кара другите да мислят.
Който предава знание, когато невежеството е по-удобно.
Който пази паметта, когато забравата е по-лесна.
Който задава въпроси, когато мълчанието е по-безопасно.
Преди векове това са били монаси, книжовници, революционери и учители.
Днес будителят може да бъде отново учителят пред дъската. Ученият в лабораторията. Писателят. Лекарят. Читалищният деец. Човекът на изкуството.
И журналистът, когато избира фактите пред удобната версия и задава въпросите, които някой предпочита да останат незададени.
Будителството няма длъжностна характеристика.
То е избор.
Будителството не принадлежи само на миналото
Може би най-голямата грешка би била да превърнем 1 ноември единствено в ден за портрети на велики българи и цитати от учебниците.
Защото Паисий, Ботев, Левски, Каравелов и Вазов не са били създадени като паметници.
Те са били живи хора в собственото си време.
Писали са.
Спорили са.
Учили са.
Задавали са неудобни въпроси.
И най-вече – отказвали са да приемат, че нещата непременно трябва да останат такива, каквито са.
Точно затова Денят на народните будители е не само поглед назад.
Той е въпрос към настоящето.
Кого ще наречем будител след 50 или 100 години?
И още по-важното:
има ли кой да буди България днес?
На 1 ноември почитаме хората, които са съхранили българския дух през вековете.
Но най-добрият начин да им отдадем почит е не просто да помним имената им.
А да не позволяваме да заспи онова, което са събудили.
Честит Ден на народните будители!
Бояна Бояджиева
