Paragraph21
Сърбия гласува днес на предсрочни парламентарни избори след близо две години масови студентски и граждански протести. Вотът противопоставя политическия лагер около Александър Вучич на израсналото от протестите студентско движение и се превръща в един от най-важните политически тестове за страната през последните години.
Над 6,4 милиона сърби имат право на глас. Избирателните секции отвориха в 7:00 часа и ще затворят в 20:00 часа местно време.
Общо 18 изборни листи се борят за 250 места в Народната скупщина.
Основният политически сблъсък е между коалицията около Сръбската прогресивна партия и „Студентската листа“, появила се след продължителните протести срещу управлението.
Трагедията в Нови Сад, която промени Сърбия
Началото на политическата криза беше поставено на 1 ноември 2024 г., когато бетонната козирка на железопътната гара в Нови Сад се срути.
При трагедията загинаха 16 души.
Случаят предизвика огромно обществено недоволство. Протестиращите обвиниха властите в корупция, липса на прозрачност и институционална безотговорност.
Първоначалните възпоменания за жертвите постепенно прераснаха в студентски блокади, шествия и едни от най-мащабните антиправителствени демонстрации в съвременната история на Сърбия.
Протестите продължиха близо две години.
От улицата до изборите
Студентското движение постепенно се превърна от протестна сила в политически фактор.
На тези избори подкрепената от студентите листа издига 250 кандидати – сред тях университетски преподаватели, лекари, актьори, земеделци и представители на различни обществени сфери.
Листата е водена от кардиолога Илия Сърданович.
Основните ѝ послания са свързани с борбата срещу корупцията, независимостта на съдебната система и прокуратурата, подобряване на образованието и промяна на начина, по който функционират държавните институции.
Само дни преди изборите десетки хиляди нейни привърженици изпълниха центъра на Белград за заключителния предизборен митинг.
Вучич напусна президентския пост и се насочи към премиерския
Александър Вучич доминира сръбската политика повече от десетилетие – първо като министър-председател, а след това като президент.
На 27 септември той подаде оставка като държавен глава, за да участва в парламентарната надпревара и да се кандидатира отново за министър-председател.
Листата на управляващата коалиция носи неговото име – „Александър Вучич – Обединена Сърбия“.
В кампанията Вучич обеща увеличение на пенсиите и заплатите в публичния сектор, инвестиции в държавното здравеопазване и подкрепа за младите семейства.
Привържениците му посочват като успехи развитието на инфраструктурата, новите магистрали и железопътни линии, строителството на училища и болници и привличането на чуждестранни инвестиции.
Обвинения в натиск и опасения за честността на вота
Предизборната кампания премина и на фона на сериозно напрежение.
Активисти и правозащитни организации отправиха обвинения за натиск върху опоненти на властта, наблюдение, заплахи и насилие.
Управляващите отхвърлят обвиненията в репресии и корупция.
Самият Вучич нееднократно е обвинявал протестното движение, че получава подкрепа отвън – твърдение, което студентите категорично отричат.
Честността на изборния процес е под засилено наблюдение и заради споровете около предишни избори в страната.
Международни наблюдатели следят провеждането на вота, а първоначалните им оценки се очакват след изборния ден.
Между Русия, Китай и Европейския съюз
Резултатът от изборите има значение и извън границите на Сърбия.
През годините Белград води политика на балансиране между традиционните отношения с Русия, сериозните китайски инвестиции и официалния стремеж към членство в Европейския съюз.
Сърбия остава кандидат за членство в ЕС, но отношенията с Брюксел са натоварени от спорове около върховенството на закона, съдебните реформи и борбата с корупцията.
Студентското движение поставя основния си акцент върху вътрешните реформи, докато позициите му по част от външнополитическите въпроси остават по-слабо очертани.
Един от най-оспорваните избори от години
Последните социологически проучвания показаха силно оспорвана надпревара, но дават различни картини за разпределението на подкрепата.
Проучване на Ipsos, публикувано дни преди вота, дава 47% подкрепа за Сръбската прогресивна партия срещу 40% за студентската листа, докато други изследвания поставят студентското движение напред.
Действителният баланс на силите ще стане ясен след затварянето на избирателните секции.
Първите индикации за резултатите се очакват около два часа след края на гласуването, а официалните резултати – след обработването на изборните протоколи.
След близо две години протести днешният вот ще покаже доколко общественото недоволство в Сърбия е успяло да се превърне в реална парламентарна подкрепа.
Бояна Бояджиева
