Paragraph21
Франция влиза в последните шест месеца преди президентските избори разтърсена от едни от най-тежките безредици от години. Зад кадрите с горящи сгради, разграбени магазини и сблъсъци с полицията стои по-дълбоко недоволство – от цената на живота, състоянието на обществените услуги и усещането за политическа безизходица. Кризата вече се превръща и в един от основните фактори в започващата битка за Елисейския дворец.
Повече от половин милион души излязоха по улиците на десетки френски градове през уикенда.
Голяма част от демонстрациите преминаха мирно, но на места протестите прераснаха в тежки безредици, палежи, грабежи и нападения срещу обществени сгради.
Около 2400 души бяха арестувани, близо 1000 полицаи и жандармеристи бяха ранени, а един демонстрант почина след сърдечен арест.
От студентските протести до национално недоволство
Сегашната криза не започна с безредиците през уикенда.
В продължение на седмици ученици и студенти организираха блокади и демонстрации заради проблемите в образователната система.
Постепенно протестите се сляха с по-широкото обществено недоволство от поскъпването на живота и състоянието на публичните услуги.
Именно това превръща случващото се в значително по-сериозно политическо изпитание от обикновен сблъсък между демонстранти и полиция.
Макрон е изправен пред труден финал на мандата
Еманюел Макрон няма право да се кандидатира за трети последователен президентски мандат.
Той трябва да напусне Елисейския дворец през 2027 г. след десет години начело на Франция.
Последните месеци на президентството му обаче преминават на фона на слаб икономически растеж, висок държавен дълг, раздробен парламент и все по-силно обществено недоволство.
След насилието Макрон призна, че мирните протестиращи имат легитимни искания, но заяви, че грабежите и разрушенията не могат да бъдат оправдани.
Президентът обеща отговорност за участвалите в насилието.
Властта призна проблеми в подготовката на полицията
Кризата вече има последици и във френското правителство.
Министърът на вътрешните работи Лоран Нунес е предложил оставката си, но Макрон я е отхвърлил.
Президентът вместо това е поискал проверка за пропуски в разузнавателната информация и подготовката на силите за сигурност преди безредиците.
В събота във Франция са били мобилизирани около 60 000 полицаи и други служители по сигурността, но самият Нунес призна, че силите не са били достатъчни, за да овладеят насилието навсякъде.
Локални вечерни часове вместо обща забрана
Премиерът Себастиен Льокорню заяви в понеделник, че правителството подкрепя въвеждането на ограничени и локални вечерни часове там, където ситуацията го изисква.
Засега властта не планира общ вечерен час за Париж.
В Марсилия вече са забранени събирания и демонстрации.
Френските синдикати междувременно призоваха за нов ден на стачки и протести на 5 ноември.
Икономическият натиск остава
Социалното напрежение се развива в момент, когато възможностите на държавата за мащабни финансови отстъпки са ограничени.
Франция се опитва да овладее един от най-големите бюджетни дефицити в еврозоната и високия държавен дълг.
Това отличава сегашната криза от протестите на „жълтите жилетки“ през 2018–2019 г., когато правителството успя да използва милиарди евро публични средства за социални отстъпки.
Сега натискът върху властта идва едновременно от две посоки – финансовите пазари настояват за ограничаване на разходите, докато протестиращите искат повече подкрепа и по-добри обществени услуги.
Президентските избори вече са част от кризата
Следващият президент на Франция трябва да бъде избран през пролетта на 2027 г.
Последното проучване на Odoxa, проведено сред около 12 000 души между 24 септември и 7 октомври, поставя Марин льо Пен на 37–38% на първи тур в различните тествани сценарии.
Проучването показва също засилване на подкрепата за Жан-Люк Меланшон от радикалната левица.
Това са моментни измервания на обществените нагласи месеци преди вота и не представляват прогноза за крайния резултат.
Общественият ред влиза в центъра на кампанията
Безредиците добавят още една голяма тема към бъдещата президентска кампания – сигурността.
Марин льо Пен използва събитията, за да постави акцент върху възстановяването на обществения ред.
Меланшон от своя страна настоява властта да отговори на социалните искания на протестиращите ученици и студенти.
Бившият премиер Едуар Филип също атакува действията на президента, настоявайки за по-решителни мерки за възстановяване на реда.
Така едни и същи събития вече се интерпретират по различен начин от основните политически сили – като криза на сигурността, социална криза или резултат от управлението през последното десетилетие.
Франция навлиза в изборна година под напрежение
Предстоящите месеци ще покажат дали правителството ще успее едновременно да възстанови обществения ред и да отговори на причините за социалното недоволство.
Със сигурност обаче протестите вече промениха политическия дневен ред.
Покупателната способност, състоянието на училищата и обществените услуги, сигурността, имиграцията и способността на държавата да контролира публичните си финанси се очертават като основни теми в започващата президентска кампания.
А Франция влиза в нея в момент на необичайно силно социално и политическо напрежение.
Бояна Бояджиева
