Забрана за телефонни обаждания от колекторски фирми през нощта, по-ниски разходи по краткосрочните заеми, ограничения за кредитиране на хора с хазартни проблеми и доброволен регистър за отказ от бързи кредити. Това са част от 21 мерки, представени от управляващото мнозинство на 9 октомври 2026 г.
Предложенията бяха обявени на пресконференция в Народното събрание от депутати от „Прогресивна България“.
Според представените оценки около един милион български граждани използват услугите на небанковите кредитни компании.
Целта на законодателните промени е да се ограничат злоупотребите в сектора, без да се забранява предоставянето на бързи кредити.
Колекторските фирми няма да могат да звънят през нощта
Една от най-съществените предложения е въвеждането на забрана за телефонни обаждания от колекторски фирми между 20:00 и 8:00 часа.
Мярката е насочена срещу практиките за оказване на постоянен натиск върху длъжници, включително чрез многократни обаждания в неудобни часове.
Предвижда се и ограничаване на достъпа на фирмите за бързи кредити до определени регистри с лични данни.
Според депутата Стефан Белчев информацията от ЕСГРАОН и RegiX може да бъде използвана за установяване на роднински връзки и оказване на натиск върху близки на длъжниците.
Вместо това гражданите ще могат сами да предоставят справки за доходите си чрез електронните услуги на Националната агенция за приходите.
Кредит от 1000 евро да не поскъпва с повече от 200 евро за месец
Председателят на парламентарната бюджетна комисия Константин Проданов представи предложение за нов начин на ограничаване на разходите по малките кредити.
За такива ще се считат заемите до размера на две минимални работни заплати.
Предвижда се през първия месец максималното оскъпяване да бъде 20%.
Така при едномесечен кредит от 1000 евро общата сума за връщане няма да може да надхвърля 1200 евро, ако предложението бъде прието в обявения вид.
По думите на Проданов досегашни практики са позволявали значително по-голямо оскъпяване за кратък период.
След първия месец се предлага пределният размер на разходите да нараства постепенно по определена формула.
Целта е да се предотврати натрупването на прекомерни задължения при краткосрочно кредитиране.
Забраняват допълнителните такси за обработка на кредит
Друга мярка предвижда кредиторите да нямат право да начисляват отделни такси за дейности, които са част от обичайния процес по отпускане и обслужване на заема.
Сред тях са разглеждането на заявление, оценката на кредитоспособността, вземането на решение за отпускане на кредит и изготвянето на договора.
Според вносителите чрез подобни такси някои компании заобикалят ограниченията върху общото оскъпяване.
Предлага се също забрана за разделяне на един заем на няколко краткосрочни кредита с цел начисляване на по-високи разходи.
При фиктивна проверка на доходите договорът може да бъде нищожен
Предвиждат се по-строги последици за кредиторите, които не извършват реална оценка на възможността на клиента да изплаща заема.
Ако проверката на кредитоспособността е само формална, това ще може да бъде основание договорът да бъде обявен за нищожен.
В такъв случай потребителят ще дължи само получената главница, без лихви и неустойки.
Мярката цели да ограничи отпускането на кредити на хора, за които още при кандидатстването е очевидно, че няма да могат да ги обслужват.
Кредитът няма да става предсрочно изискуем след ден закъснение
Управляващите предлагат и нови правила за предсрочната изискуемост.
Това е ситуацията, при която кредиторът получава право да поиска незабавно връщане на цялото оставащо задължение заради просрочени плащания.
Според предложението подобна процедура ще може да започва след просрочване на поне две месечни вноски и при минимум 30-дневно предизвестие.
Целта е потребителите да получат повече време за реакция и да се ограничи рискът от бързо натрупване на задължения.
Предлагат регистър за хора, които не искат да получават бързи кредити
Сред новите идеи е създаването на доброволен регистър към Комисията за защита на потребителите.
В него гражданите ще могат сами да заявят, че не желаят да им бъдат отпускани бързи кредити.
Предложението е подобно на съществуващия механизъм за самоограничаване от участие в хазартни игри.
Мярката е насочена към хора, които искат да се предпазят от импулсивно задлъжняване или изпитват затруднения с контрола върху финансовите си решения.
Ограничават бързите кредити, свързани с хазарт
Предвиждат се и ограничения върху отпускането на заеми през нощта.
Една от целите е да се намали възможността за незабавно теглене на нов кредит след загуба на пари от хазарт.
Предлага се забрана за отпускане на нов заем в рамките на 24 часа след установена хазартна загуба.
Кредитните компании ще могат да правят справки в регистъра на уязвимите към хазарт лица, но самото вписване в него няма автоматично да означава забрана за получаване на кредит.
Предстои да бъде уточнено как тези ограничения ще се прилагат на практика.
По-строги условия за фирмите за бързи кредити
Пакетът включва и мерки за ограничаване на дейността на нерегламентирани посредници.
Предлага се забрана на франчайз модела, при който трети лица извършват кредитна дейност чрез регистрацията на друга компания.
Предвижда се минималният капитал на фирмите да бъде увеличен от 500 хиляди на 2 милиона евро.
Друго предложение е лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, да нямат право да работят в сектора, включително в колекторски дружества.
Обсъжда се и забрана за обезпечаване на заеми до 5000 евро чрез запис на заповед.
КЗП и БНБ ще обменят информация за нарушенията
Предвижда се по-тясно сътрудничество между Комисията за защита на потребителите, Българската народна банка и съдилищата.
Съдебните решения, с които се установяват неравноправни клаузи или нищожност на договори за бързи кредити, ще бъдат изпращани на КЗП.
Комисията ще поддържа информация за установените нарушения и ще може да сигнализира БНБ при системно неспазване на правилата.
В определени случаи ще може да се иска заличаване на регистрацията на нарушителя.
Предлагат се и допълнителни мерки срещу злоупотреби с лични данни и теглене на кредити чрез чужда самоличност.
Кога ще влязат в сила ограниченията?
Правителственият законопроект за потребителския кредит е внесен в Народното събрание на 11 септември 2026 г. и е приет на първо четене на 23 септември.
Представените на 9 октомври допълнителни мерки обаче трябва да преминат през законодателната процедура, преди да станат задължителни.
Това означава, че забраната за нощни обаждания, новите ограничения върху оскъпяването и доброволният регистър все още не действат като приети правила.
Предстои парламентът да обсъди окончателните текстове.
Бояна Бояджиева












