Paragraph21
Ден след именния си ден, атлетка номер 1 на столетието и единствената българка, удостоена със спортен „Оскар“ – в рубриката „Тук и сега“ гостува голямата Стефка Костадинова. Тя отвори сърцето и душата си в искрено и емоционално интервю пред Деси Банова – Плевнелиева.
Сред трофеите в Музея на спорта на стадион „Васил Левски“ шампионката сподели, че последните години празнува именния си ден на Седемте рилски езера. „Ходя със семейството и приятелите си там, те карат ски, аз си правя разходки. Пием страхотен чай от дюли. Винаги отговарям на поздравленията веднага, отвръщам на уважението им“, разказва тя. И допълва, че е дарила емблематичните си шпайкове именно на спортния музей.
Наскоро Стефка Костадинова и Христо Марков бяха обявени за атлети на столетието у нас. „Много съм горда от представянето на българските атлети на олимпийските игри в Париж. Те са най-успешните от доста време у нас – осем златни медала, в това число този на Ружди Ружди. В продължение на 37 години България държеше световния рекорд в скока на височина за жени, а това си е половин живот. Имам основания да се гордея, надявам се частичка гордост да има във всеки български дом. Успехите ми са заслуга на семейството ми, треньорите ми, конкуренцията у нас… колкото и да си талантлив, не може да направиш такива неща сам.
Според нея по върховете на спорта често има бури и урагани. „Трябва да не спираш да се доказваш. За да станеш нещо голямо, трябва да има някакви лишения. Най-тежко ми беше да се върна след като свалихме гипса, имах 7 см атрофия на отскачащия крак. Отидох на стадиона и си представях как ще скоча на 210 см. Опитвах да скоча куцайки. Радвах се на всеки скок, малките моменти са най-важни. Психиката е много важна, загубата много учи. Когато отидеш на почетната стълбичка, залата е на крака, знамето се вее, химнът свири… Целият ми смислен живот е минал в спорта, затова разбирам атлетите с поглед“, спомня си с вълнение шампионката, която започва 20-ата си година начело на БОК.
Относно подобрения си световен рекорд тя заяви: „210 см е феноменално скачане. Има символика, че постигнах своя върхов резултат в Рим, той беше подобрен именно там, а и кариерата ми приключи в италианската столица. Пожелавам на Ярослава Магучих да скочи и повече, тя е само на 22 години. Доволна съм, че показахме, че скокът на височина се развива“, отбеляза Костадинова.
За нея най-голямото чудо е детето ѝ, както и световната титла в Гьотеборг през 1995 г., която печели само 6 месеца след като е родила.
