Paragraph21
Според експертни оценки нападенията срещу плавателни съдове в региона са над шест пъти повече от тези в Персийския залив
Черно море се е превърнало в най-смъртоносния морски маршрут за търговските моряци през 2026 г. От началото на годината над 570 плавателни съда са били поразени при нападения, а най-малко 40 членове на екипажи са загубили живота си.
За сравнение, в района на Ормузкия проток през същия период са потвърдени 24 смъртни случая. Това показват данни на компанията за морска сигурност Ambrey и Международната морска организация, цитирани в обширен анализ на британския вестник Financial Times.
Въпреки, че напрежението в Персийския залив привлича значително международно внимание, корабособственици и представители на морски организации предупреждават, че рисковете за търговското корабоплаване в Черно море вече са по-големи. Според някои експертни оценки броят на нападенията в региона надхвърля повече от шест пъти този в Персийския залив.
Особено рязко влошаване на обстановката се наблюдава от лятото насам. Между юли и септември са били поразени приблизително 387 кораба – над пет пъти повече в сравнение с предходното тримесечие. Това означава средно повече от четири нападения дневно.
Част от плавателните съдове попадат под обстрел при атаки срещу пристанищна инфраструктура, докато други са пряка цел на дронове, ракети и безпилотни катери, натоварени с експлозиви. Допълнителни опасности създават морските мини и смущенията в системите за сателитна навигация.
Сред последните тежки инциденти е нападението срещу химическия танкер Wine Trader на 15 октомври. Корабът, построен преди 37 години, е бил ударен от два дрона, докато е стоял на котва край румънското крайбрежие в очакване да натовари товар от Молдова.
Същата нощ друг химически танкер – Yara J – също е бил поразен близо до входа на канала Сулина, на около 15 километра от Wine Trader. По-късно румънските власти съобщиха за ново нападение срещу танкер край бреговете на страната, при което един моряк е загинал, а трима са изчезнали.
Ескалацията вече предизвиква сериозна тревога и сред държавите от НАТО. Румънският президент Никушор Дан обвини Русия, че разширява военните действия непосредствено до границите на Алианса. Според Financial Times настоящото изостряне на ситуацията е резултат от засилващите се удари между Русия и Украйна срещу кораби и пристанищни съоръжения.
След началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. Черно море се превърна в зона с повишен риск за корабоплаването. Първоначално опасността беше свързана основно с морските мини и нападенията срещу пристанища. Споразумението за износ на украинско зърно, постигнато с посредничеството на ООН и Турция, временно облекчи ситуацията, но след прекратяването му през 2023 г. атаките срещу украинската пристанищна инфраструктура продължиха.
През последните месеци Украйна също разшири операциите си с морски и въздушни дронове срещу руски плавателни съдове. Първоначалната цел е била прекъсване на доставките на дизелово гориво за Крим, но впоследствие ударите са обхванали и корабоплаването в Керченския проток.
Особено уязвими остават моряците от държави с по-ниски доходи. Според Международната федерация на транспортните работници част от екипажите са съставени от граждани на Сирия, Египет, Азербайджан и Бенин, които приемат високите рискове заради възможността да получат заплащане.
Договори на сирийски моряци, с които Financial Times се е запознал, показват месечни възнаграждения от едва 800 долара, макар че за престоя във военната зона в много случаи е предвидено допълнително заплащане. В един от документите обезщетението за семейството при смърт на моряк е между 25 000 и 50 000 долара според длъжността му.
Някои членове на екипажи са съобщили, че при желание да напуснат корабите след навлизането им в Черно море са били предупредени, че ще трябва да компенсират работодателите си за предсрочно прекратяване на договорите.
Кризата застрашава и международните доставки на храни. Украйна е сред основните износители на зърно и слънчогледово олио, но атаките срещу пристанищата и транспортните маршрути сериозно ограничават възможностите ѝ за износ.
По данни на украинското Министерство на земеделието морският износ на селскостопански продукти през август е спаднал до 1,4 милиона тона – приблизително 75% под предвоенните равнища. Украйна се опитва да пренасочва част от товарите през по-малките пристанища по Дунав, но и те са изложени на риск от нападения. Русия също използва алтернативни, значително по-скъпи маршрути за износ на зърно през Балтийско море и Далечния изток.
Според представители на аграрния сектор последиците могат да се окажат особено тежки през следващата година. Ограниченият износ означава по-малко приходи за производителите, което може да затрудни закупуването на гориво, семена и торове за новата реколта.
Проблемите могат да засегнат и държави в Африка и Азия, които разчитат на доставки от Черноморския регион. Някои международни търговци вече търсят алтернативни източници на зърно заради опасения, че договорените товари няма да пристигнат навреме.
