Paragraph21
Имаме предостатъчно дизел в България и българският потребител трябва да бъде спокоен. Това заяви в студиото на „Денят започва“ Евгений Симеонов, особен търговски управител на компаниите на „Лукойл“ в България.
Криза за дизел няма да има, подчерта Симеонов.
„Смятам, че предприятието към днешна дата се справя изключително добре. През последните месеци успяваме да повишаваме преработката. Така че в момента то работи на задоволителен капацитет. Има нещо много важно за българския потребител, което трябва да уточним в контекста на изказванията от предходните няколко дни. В България дневно се потребяват между 5 и 6 хиляди тона дизел. Месечно това са между 180 и 190 хиляди тона дизел. Рафинерията в Бургас има капацитет и в момента произвеждаме между 240 и 260 хиляди тона дизел. Тоест произвеждаме много повече, отколкото потребяваме вътре в страната. Ако успеем през следващите месеци да повишим преработката, която в момента е на около 88-90%, до 100%, това означава, че ще можем да преработваме около 280 хиляди тона дизел. Тоест многократно надвишаваме българското потребление. Затова искам категорично да заявя и да разсея всякакви съмнения, че в България ще има криза с дизела. Това е абсолютно невярно. Имаме предостатъчно дизел в България и българският потребител трябва да бъде спокоен.“
Особеният търговски управител е категоричен, че забраната за износ не само, че не помага, но и вреди на бизнеса, потребителя и държавата.
„Ние нямаме безграничен брой резервоари, нито безграничена вместимост. Така че в момента, в който резервоарите бъдат запълнени, най-логичното нещо е тези количества, които представляват свръхпроизводство, да бъдат изнесени. Когато забраниш износа и всички вместимости са запълнени, единственият вариант да оставиш рафинерията работеща е да намалиш обема на преработката. Това води до лоши последствия, защото от един барел нефт ние не произвеждаме единствено дизел, бензин и авиационно гориво. От един барел нефт се произвеждат също котелно гориво, въглеводороден газ под формата на LPG, нискооктанов бензин и керосин. Така че, когато въведеш ограничения за износ на дизел и авиационно гориво и запълниш капацитетите за съхранение, неминуемо ограничаваш преработката. А няма как да ограничиш само производството на бензин и авиационно гориво. Тоест ограничаваш производството на всички продукти.
БНТ: След като износът е изгоден и рентабилен, тогава обяснете защо беше въведена забрана за износ?
– Това е много добър въпрос, който трябва да бъде отправен към тези, които я въведоха. Защото Няма нито един положителен ефект от забраната за износ. Единственият ефект е негативен – както за рафинерията, така и за българския потребител. Производството е рентабилно тогава, когато производственият процес е максимално натоварен. Тогава една производствена единица е най-евтина. Така че не смятам, че забраната за износ на дизел и авиационно гориво е помогнала по какъвто и да било начин – нито на потребителите, нито на държавата.“
„Когато успяваме да изнасяме това свръхпроизводство, генерираме допълнителни приходи, които влизат както в компанията „Лукойл“, а също така влизат в държавната хазна под формата на данъци. Така че реализираният износ е в полза както на компанията, така и на държавния бюджет.“
Симеонов посочи, че поддържането на 90-дневни запаси е напълно достатъчно.
„Слушах призивите свръхпроизводството да се съхранява в държавния резерв и други складове. България има своето законодателство, което казва, че трябва да поддържаме 90-дневни запаси. Смятам, че Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ спазва това изискване стриктно. Така че не би трябвало да имаме притеснения и колебания относно наличностите на горива в страната.“
На въпрос защо България не получава безсрочна дерогация, каквато получават други държави, вместо за по няколко месеца, Симеонов отговори:
„Безсрочна дерогация получават няколко държави, които нямат излаз на море. Европейската комисия преди време взе решение, че тези държави могат да продължат да използват руски нефт по петролопровода „Дружба“. Това са Унгария и Словакия. Затова те получават безсрочна дерогация. В България това е процес на договаряне между българското правителство, Великобритания и САЩ. По дерогацията работят Министерството на енергетиката и Министерството на икономиката. Те получават съдействие от мен в качеството ми на особен търговски управител, като им предоставям цялата необходима информация, която „Лукойл“ трябва да предостави относно доставките и реализацията.
Той коментира ефектът от петролната сделка между САЩ и Русия.
„Трудно е да се прогнозира. Многократно през изминалите месеци бяхме свидетели на гръмки обещания и обявяване на големи сделки, които така и не се реализираха. Знаем, че в последните дни беше обявена подобна сделка между Съединените щати и Русия. Въпросът е да видим как тя ще се реализира. Бяха обявени количества от около 500 000 тона. Тук мога да кажа, че това е дневното потребление на Съединените щати. Така че не смятам, че една сделка, която осигурява еднодневното потребление, ще се отрази толкова съществено на ситуацията с цените в глобален мащаб. Можем да кажем, че това ще бъде добра стъпка, защото, ако погледнем цените в Съединените щати, от 3 долара за галон в момента цените достигат 7-8 долара за галон дизел. Така че те са под същия натиск, под който са както Европа, така и България.“
Симеонов посочи, че няма допълнителна информация за евентуална сделка за продажбата на „Лукойл“
„Всички наблюдаваме медийните публикации, но в България до компаниите официален документ относно продажбата не е достигнал. Така че можем само да коментираме евентуални намерения, публикувани в пресата. До момента до нас не са пристигнали официални данни и документация.
БНТ: Има ли как нашата рафинерия да бъде извадена извън подобна голяма сделка за „Лукойл“, или тя винаги ще бъде част от общата структура?
– Това е добър въпрос, но трябва да бъде отправен към собствениците на компанията. Те могат да отговорят на него. Хипотетично всичко е възможно. Въпрос на договорки.“
