Paragraph21
Да бъдем посредник за мир, а не подстрекател в конфликта с Украйна
Кандидатът за президент на „Възраждане“ Костадин Костадинов посети Кърджали, където се срещна с граждани на предизборен пункт.
Пред журналисти той коментира и информацията за ударите с дронове по два кораба в българската изключителна икономическа зона на Черно море. Той заяви, че случилото се трябва да бъде предмет на сериозен политически разговор, особено в условията на предизборна кампания. Той отправи призив към всички кандидати да излязат с позиция по случая.
Според Костадинов това е поредна украинска атака, след атаката с дрон над газопреносната станция край Йовково, която пряко засяга България.
„Политиката на Радев и Йотова за продължаване на оръжейните доставки към Украйна очевидно фалира. Украйна на практика поставя под заплаха националната сигурност на България и продължаващата подкрепа на България за Украйна носи рискове за сигурността на страната“, заяви Костадинов.
Той е категоричен, че това, което се случва, е, че заради продължаващата подкрепа от страна на българската държава в лицето на сегашното правителство към Украйна, войната в Украйна вече очевидно се разгаря и идва до нашите граници“.
Костадинов коментира и намерението на министър-председателя да свика Съвета по национална сигурност. Според него е необходимо не само обсъждане, а конкретна реакция от страна на институциите.
„Аз не знам този Съвет по национална сигурност какво ще решава, при положение че само преди два месеца и половина дрон атакува територията на България пряко. Тогава по чудо не беше взривена газопреносната станция край село Йовково до българо-румънската граница. Дронът беше украински. От Украйна извинение не последва, а от България обяснение така и не беше поискано от страна на Украйна“, каза Костадинов.
Той заяви, че според него България трябва да заеме ролята на посредник за мир в конфликта, вместо да бъде страна, която допринася за неговото разгаряне.
„Ние, от „Възраждане“, от години настояваме ролята на България да не бъде в подстрекаване и разгаряне на този конфликт, а да бъде в посока на преодоляване на конфликта, като България да бъде посредник. Ние обаче не сме посредник в момента заради нашите управляващи – ние сме на страната на Украйна и подпомагаме разгарянето на този конфликт. Аз съм изключително притеснен, че тези атаки ще продължат. Следващият случай, тъй като тези двете атаки не са осъществени в българска акватория, а в изключителната икономическа зона – това е част от Черно море, която не е държавни български води, но е в икономическата зона на България – следващият случай може да се окаже, че може да стане вече и в български държавни води“, каза Костадинов.
Припомняме, че и през месец януари на територията на страната ни бяха заловени украински терористи с информация за критична инфраструктура в страната ни, които и до днес не знаем къде са. „Парламентарната група на „Възраждане“ тогава излезе с политически декларации, и внесе искания за изслушване на министри по този повод, но управляващите от „Прогресивна България“ ги отхвърляха.
Припомняме, че арестите на двамата украински граждани са пазени в пълна тайна в продължение на 2 месеца, когато съдът засекретява делото заради опасност за националната сигурност. Тимофеев и Зозуля, които официално живеят в Испания, са влезли у нас в края на 2025 г. Въпреки че защитата ги представя като инвалиди от войната и търговци на части за телевизори, обвиненията са по Глава първа от Наказателния кодекс – престъпления против републиката. Олегсий Тимофеев е лейтенант, началник отдел „Безпилотни системи“ в украинската армия (ВСУ), който е пенсиониран поради раняване. Роман Зозуля е служил в десантно-щурмовите войски на ВСУ, като също е пенсиониран заради нараняване.
Според информация публикувана в медиите по време на ареста случаят е предизвикал и дипломатическо напрежение, като сред дипломатическите среди у нас се носеха слухове, че украинският посланик Олеся Илашчук е притискала служебния премиер Андрей Гюров заради делото за шпионаж срещу двамата арестувани украинци и е лобирала за задържаните, отричайки Киев да е взел на прицел трасето, носещо на България 100 милиона евро годишно.
