Paragraph21
Петчасовото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова приключи със сериозно разминаване между участниците – не само за оценката на ситуацията в Черно море, но и за това дали представената от държавния глава заключителна позиция изобщо е събрала необходимото мнозинство.
След края на заседанието Йотова обяви пакет от мерки и предложения, които по думите ѝ са подкрепени с необходимото мнозинство от три четвърти.
Представители на четири парламентарни формации – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, ДПС и „Възраждане“ – обаче заявиха, че са гласували против и поставиха под въпрос дали документът може да се счита за официално приета позиция на КСНС.
Според правилника на съвета обобщеното становище и предложенията към държавните институции се приемат с мнозинство от три четвърти от присъстващите членове.
Йотова: България да настоява за прекратяване на огъня в Черно море
Заседанието беше посветено на „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.
То беше свикано след атаката срещу два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона в Черно море.
След разговорите президентът Илияна Йотова обяви, че КСНС осъжда ударите срещу търговски кораби като грубо нарушение на международното морско право и настоява за проверка, която да установи извършителите.
Сред представените предложения е България да започне спешни консултации с Турция и Румъния за общи действия за гарантиране на сигурността в Черно море.
Предлага се също София да инициира дипломатически разговори между черноморските държави за мораториум върху бойните действия в акваторията.
Според Йотова най-сигурната гаранция за страната е прекратяването на огъня и използването на политическите и дипломатическите канали за постигане на мир.
Повече системи срещу дронове
Сред обсъдените мерки е и ускоряването на работата по системите за наблюдение и противодействие на безпилотни летателни апарати.
Властите трябва да анализират състоянието на критичната инфраструктура и възможностите за нейната защита при нови инциденти.
Темата придоби особена актуалност след атаките срещу търговските кораби и опасенията, че военните действия в региона вече могат пряко да засегнат корабоплаването и инфраструктурата в българската икономическа зона.
Радев: Няма пряка заплаха за националната сигурност
Премиерът Румен Радев заяви след заседанието, че към момента няма пряка заплаха за националната сигурност на България, въпреки разширяването на географския обхват на войната.
Той предупреди, че не трябва да се правят категорични заключения за извършителя на атаката преди приключването на проверките.
По думите му трябва да бъдат изследвани физическите доказателства от ударения кораб „Ейбъл“ и да се установи какъв тип дрон е използван.
Радев заяви, че версията за руска атака е хипотеза, която не може да бъде представяна като установен факт преди приключването на разследването.
Четири формации: Текстът не е подкрепен
След заседанието обаче избухна спор около самото гласуване.
Представителят на ДПС Станислав Анастасов заяви, че четири политически формации са гласували против заключителния текст.
Според него при това положение документът не е получил изискваната подкрепа и не може да бъде представян като обща позиция на КСНС.
От „Продължаваме промяната“ също поискаха яснота дали необходимите три четвърти действително са събрани.
Николай Денков заяви, че ако това мнозинство липсва, представеният текст не може да се счита за приета обща позиция.
Мирчев: Искахме нота до Русия
От „Демократична България“ също не са подкрепили заключителния документ.
Ивайло Мирчев обясни, че формацията е настоявала България да изпрати дипломатическа нота до Русия заради нарушаването на международното морско право и да поиска гаранции, че подобни удари в българската изключителна икономическа зона няма да се повтарят.
Според него предложението е било подкрепено от ПП и ДПС, но не е получило необходимата подкрепа от останалите участници.
От ДБ смятат, че има ясни индикации за руска намеса в атаката, докато премиерът Румен Радев настоява, че подобно заключение не трябва да се прави преди събирането на достатъчно доказателства.
Костадинов напусна преди края
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е напуснал заседанието преди официалния му край.
Той също заяви, че не е постигнато общо решение по предложеното становище.
Костадинов постави под въпрос едновременното говорене за мир и продължаването на оръжейните доставки за Украйна.
Какво казва правилникът
Спорът за гласуването е съществен, защото правилата на КСНС са конкретни.
След приключването на дискусията президентът предлага обобщено становище и предложения към държавните органи и институции.
Съгласно правилника те се приемат с мнозинство от три четвърти от присъстващите членове на Консултативния съвет.
Поканените лица, които не са членове на КСНС, не участват в гласуването, а особеното мнение на член на съвета трябва да бъде отбелязано в приетото становище.
Затова ключовият въпрос след заседанието е не просто колко политически формации са били против, а колко членове с право на глас са присъствали и как точно са гласували.
Към момента президентът Илияна Йотова представя позицията като приета с необходимото мнозинство, докато представители на четири парламентарни формации оспорват това.
Така извънредното заседание, свикано заради нарастващите рискове в Черно море, приключи с общи идеи за укрепване на сигурността, но и с политически и процедурен спор дали финалният документ действително представлява официално становище на КСНС.
Бояна Бояджиева
