Paragraph21
Задължителната военна служба бавно, но сигурно се връща в Европа. През последното десетилетие няколко държави членки на Европейския съюз възстановиха казармата, като най-новият пример за това е Хърватия.
Днес стана ясно, че хърватският парламент връща наборната военна служба, която беше прекратена през 2008 г., съобщава Асошиейтед прес. Службата ще бъде с продължителност два месеца и ще осигурява „базово военно обучение“.
Депутатите одобриха измененията в закона с 84 гласа „за“, 11 „против“ и 30 „въздържал се“ в 151-членния парламент. Хърватското Министерство на отбраната заяви, че целта е да се научат младите хора на основни умения и знания, които са „необходими в кризисни ситуации, така че да могат да допринасят за националната сигурност“.
Властите ще започнат да привикват за медицински прегледи наборниците, родени през 2007 г., до края на годината. Те ще получават възнаграждение, а отказващите по съвест ще могат да изберат алтернативна гражданска служба.
Хърватия укрепва въоръжените си сили в момент, когато много европейски държави се опасяват, че войната в Украйна може да се разпространи и в Европа. През юли в Загреб се проведе голям военен парад в чест на значима победа от Хърватската война за независимост (1991–1995 г.). Отношенията на страната със Сърбия остават крехки и до днес.
Хърватия обаче не е единствена. Литва върна редовното военно обучение през 2015 г. след незаконното анексиране на Крим от Руската федерация. По-същата причина и Латвия прие закон през 2023 г., а реалното връщане започна през 2024 г.
Швеция има частична наборна служба от 2017 г. (включително и за жени) заради нарастващото опасения в Балтика от евентуална руска агресия. Всички 18-годишни шведи трябва да се регистрират онлайн и да предоставят лична информация на армията, след което определен процент от тях биват привикани на служба. Обикновено това са между 5% и 10% от всички 18-годишни за дадена година, тъй като всяка година армията определя колко новобранци са ѝ необходими. На наборна служба се привикват както мъже, така и жени, а тези, които действително искат да се включат в армията, очевидно имат много по-голям шанс да бъдат избрани.
Дания обяви през 2024 г. разширяване на службата, включително за жените, започващо от 2026 г.
През 2011 г. Германия прекрати задължителната наборна служба. Но най-голямата икономика в Европа също обмисля връщането на казармата. В момента наборната служба сама по себе си не е задължителна, но ако ситуацията в областта на сигурността се влоши или ако няма достатъчно доброволци, тогава германското правителство може да разпореди задължителна наборна служба, след като получи одобрение от германския парламент – Бундестага. По шведския модел съществува въпросник, който може да бъде попълнен от навършилите 18 години. Той съдържа въпроси за здравословно състояние, физическа пригодност, образование и умения. От 2027 г. той става задължителен за всички мъже на тази възраст, обяснява в публикация Дойче Веле.
Франция премахна наборната военна служба през 1996 г., но през 2019 г. президентът Еманюел Макрон въведе „Service National Universel“ – „Универсална национална служба“. Тя представлява едномесечна програма за младежи между 15 и 17 години, която частично се организира от армията.
Полша също не е върнала класическа наборна служба, от 2022 г. обаче въведе „доброволна базова военна подготовка“, която фактически действа като предварителен етап към евентуално връщане на пълната военна повинност. Освен това страната въведе в гимназиите обучение за предприемане на спасителни действия при бедствия и инциденти, както и основи на прилагане на първа помощ.
Има и няколко европейски страни, които никога не са я отменяли – Финландия, Естония, Гърция, Австрия и Кипър поддържат задължителна служба непрекъснато.
