Paragraph21
Драстично намаление на площите с царевица се наблюдава в Добруджа през настоящия стопански сезон. Главната причина те да спаднат с над 43 на сто е засушаването през последните няколко години. Към този момент пролетната култура се развива много добре, благодарение на валежите тази година, но това е по-скоро изключение и стопаните търсят алтернативи занапред.
Само преди три години царевицата делеше мегдан наравно с пшеницата в Златна Добруджа.
Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова казва: „Добруджа беше стигнала над 1 милион декара земя, която беше засята с царевица. За голямо съжаление в момента се движим между 300 и 400 хиляди декара, което наистина е доста голямо редуциране“.
Семейната ферма на Нона Василева стопанисва 20 000 декара земя в община Шабла. За първи път само 2000 от тях за засети с царевица.
„Стигнахме до 10% отглеждане на царевица. За следващата година не можем да кажем какви ще бъдат площите с царевица, защото оттук нататък вече разчитаме на сигурността и на напояването, което се надяваме да започне да става по-лесно осъществимо“, казва тя.
В недалечното минало поливното земеделие е било факт.
Василева разказва още: „В нашата община Шабла е имало площи около 10 000 декара, за които е предоставяна вода от „Напоителни системи“. В момента почти нямаме такива. Бюрократичните спънки за изграждане на нови обаче не са единственото труднопреодолимо препятствие пред добруджанските стопани. Единственият вариант в момента да поливаме е чрез изграждане на сондажи, което е скъпа инвестиция. При нас имаме добър дебит вода на 100 метра дълбочина, но в съседното село до нас водата е на 150-200 метра, което оскъпява изключително много инвестицията за напояване“, казва Нона.
Тази инвестиция си заслужава, но е необходима и помощ от държавата за внедряването на модерни системи, споделят стопаните.
„Вече четвърта година обработваме площи с напояване и мога да ви кажа, че разликата в добива е между 3 и 4 пъти. Ние конкретно, в нашето стопанство, предвиждаме да инвестираме в различни системи, които са икономични, за да можем да имаме все пак и добра себестойност на продукцията, за да продължим да съществуваме“, казва още Нона.
Тя разнообразява производството си с 80 декара сладка царевица, за която също е необходимо напояване. Александър Костов пък сее сорго.
„Заложихме тази година на 1000 декара сорго, защото последните 4 години дават отрицателни икономически резултати при отглеждането на царевицата. Търсим варианти да заместим с култура, която да оптимизира нашия сеитбооборот. Разбира се, при нашите 1000 декара няма да успеем да го направим, но в бъдеще мислим да увеличим площите, при условие, че и нашите партньори, с които имаме договори за изкупуване, бъдат коректни“, разказва Александър.
Досега той е заделял само по стотина от 18-те хиляди декара, които обработва за сорго.
„Основният проблем е пазарът, защото търговците винаги сравняват соргото с нискокачествена, сравнено с царевицата стока. Това не е така, защото по всички показатели – биохимични и съдържание на мазнини, протеини, въглехидрати – тя превъзхожда като хранителна стойност царевицата“, допълва земеделецът.
На запад отдавна се отчели ползата от т.нар. „камила на растителния свят“.
„При сушава година соргото дава винаги повече от царевицата. При една нормална година дава реален на царевицата добив“, допълва Александър.
Няколко хиляди са декарите със сорго в Добричко тази година, но доскоро бяха незначително по-малко и не влизат в статистиката. Отново опираме до пазара.
„Първо, няма животновъдство. Соргото е продукт, който трябва да се ползва основно в животновъдство, да използват за биомаса, направа на газ, спирт. Има различни типове сорга, но пазарът трябва да бъде с адекватен гръб, да има животновъдство“, допълва Александър.
В опит да заместят царевицата, добруджанци тази година заложиха на повече от обичайното количество рапица – близо 200 000 декара и около милион със слънчоглед.
„Тази година беше наистина уникална, наистина много добри добиви на рапица, но това пък скъсява сеитбооборота и е притеснително, защото рапица и слънчоглед на едно място много трудно стават“, казва Радостина.
Независимо от опитите за диверсификация на царевица, всички стопани са категорични, че тази култура ще продължи да се сее, но при едно условие.
„В следващите години нашата насока трябва да бъде основно към напояването. Без напояване нямаме никакво бъдеще“, посочва Нона.
