Paragraph21
Като един от най-известните и продуктивни живи автори, Стивън Кинг е истински литературен гигант.
Дори и да не сте запален читател и все още да не сте се докоснали до неговото майсторство, едва ли ще се намери човек, който да не е гледал поне една от многобройните филмови и телевизионни адаптации на неговите творби. Смята се, че произведенията му са адаптирани поне 80 пъти, а фактът, че това е само приблизителна оценка, говори сам за себе си, пише Far Out Magazine.
В продължение на почти половин век Кинг е литературната рок звезда на модерната епоха, бълвайки бестселъри с трескаво темпо, което никога не се забавя. От кървавата баня на абитуриентския бал в „Кери“ до изпълнените с призраци коридори на хотел „Панорама“, вселените, създадени от Кинг, са здраво стъпили в ежедневието.
Неговата проза обитава малки градчета, дисфункционални семейства и тихо отчаяние. И все пак той притежава таланта да разкъса ежедневието и да пусне мрака вътре. Както самият той казва: „Това, което е зад вратата или се спотайва на върха на стълбите, никога не е толкова страшно, колкото самата врата или стълбище.“
В книгата си „Танц на ужаса“ той обяснява, че „добрата история на ужасите ще си проправи път с танц до центъра на живота ви и ще намери тайната врата към стаята, за която сте вярвали, че само вие знаете“.
Тези цитати разкриват мистиката на неговия завладяващ подход.
Не кръвта или призраците са плашещи, макар и двете да са достатъчно въздействащи, а по-скоро начинът, по който той ви кара да погледнете в очите на скръбта, зависимостта, срама и лудостта и да осъзнаете, че те са по-страшни от всеки клоун в канализацията.
Още от първата си публикувана книга, „Кери“ от 1973 г., талантът на Кинг за напрегнато разказване на истории е съперничил единствено на необузданото му въображение. Неговият изключително неспокоен творчески порив досега е довел до 64 публикувани романа и над 200 разказа.
През 2023 г. Кинг остави за момент пишещата си машина, за да проведе сесия с въпроси и отговори в Reddit, промотирайки тогавашния нов сериал по неговата научнофантастична книга от 2009 г. „Под купола“. В продължение на няколко часа онлайн феновете на Кинг се стекоха, за да зададат своите въпроси, един от които беше: „Кой от вашите романи бихте казали, че ви е любим?“
Без съмнение, на Кинг са му задавали този въпрос многократно в миналото и тъй като той непрекъснато добавя нови творби към каталога си, отговорът би могълл да е променлив. В този ден обаче Кинг отговори лаконично: „Историята на Лизи“.
Публикуван през октомври 2006 г., романът разказва за Лизи Ландън, вдовицата на известен писател на име Скот. Книгата проследява миналото и настоящето на Лизи, докато тя се опитва да се справи с живота без съпруга си, който е бил смъртоносно прострелян от обсебен фен. С развитието на сюжета Лизи започва да разкрива мрачни тайни от семейната история на съпруга си.
Макар и предимно художествена, историята е замислена през 2003 г., когато Кинг прекарва дълго време в болница. Той е лекуван от почти фатална двойна пневмония. За щастие, Кинг преодолява болестта, но когато се прибира у дома, съпругата му Табита е разчистила и пренаредила кабинета му, предлагайки му моментна снимка на това как би могъл да продължи домашният живот в негово отсъствие.
Поради личния характер на историята, Кинг задържа правата за адаптация в продължение на няколко години, но след малко повече от десетилетие решава да я сподели за екрана.
През 2021 г. режисьорът Пабло Лараин адаптира „Историята на Лизи“ в минисериал за Apple TV+. По време на премиерата Кинг е интервюиран от Entertainment Weekly, които го питат дали „Историята на Лизи“ все още е любимият му роман почти десетилетие по-късно.
„Да“, потвърждава той.
И допълва: „На моята възраст никога не бих се захванал с това, ако не беше така. Знаете ли, всички те са ми любими. Обичам ги всичките. Някои от тях са трудни за обичане деца, други малко по-лесни. Тази е малко трудна за обичане, но винаги съм обичал историята и това е причината да се включа.“
Кинг разкрива, че е изчакал няколко години, преди да позволи историята да бъде екранизирана, защото е искал сам да напише сценария. „Запазих тази за себе си, защото си мислех, че в даден момент бих искал да участвам в написването ѝ и да я ръководя до завършването ѝ, а възможността да го направя е просто прекрасен подарък“, споделя той с усмивка.
И до днес той остава изключително горд с романа. В крайна сметка, това е моментът, в който той отваря собствената си тайна врата.
