Paragraph21
Парламентът прие и на второ четене в рамките на днешното си пленарно заседание внесените от „Прогресивна България“ промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, касаещи държавния надзор върху ключови дружества от „Лукойл“.
Това се наложи, след като миналата седмица Конституционният съд обяви за противоконституционни част от текстовете в закона за „Лукойл“, свързани с назначаването на особен управител. които бяха приети миналата година.
Промените дават на държавата възможност да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на дружества за търговия с нефт и нефтопродукти, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара.
С изменението в чл. 25а се добавя и думата „търговия“. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване, търговия или пренос на нефт, в т. ч. по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този закон от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, гласи променената разпоредба.
В мотивите на „Прогресивна България“ се посочва, че след влизането в сила на решението на КС, по отношение на дружествата „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл – България Бункер“ ЕООД няма да съществува законова възможност за назначаване на особен търговски управител, доколкото двете дружества извършват само търговия с енергийни продукти, и собственикът ПАО „Лукойл“, чрез дъщерното си дружество „Лукойл Интернешънъл“, ще има право да поеме управлението им. В същото време двете дружества попадат под дерогациите за българските дружества от групата „Лукойл“ и ако преминат под управление на едноличния собственик на капитала, има опасност дейността им да бъде блокирана от санкциите на САЩ.
