Paragraph21
Най-голямата грешка, допусната в здравната система през последните години, е свързана с липсата на обвързване на заплащането с постигнатите резултати. Това каза снощи министърът на здравеопазването Катя Ивкова в предаването „Защо?“ по бТВ.
Вече има законов механизъм, по който да се обвърже заплащането на изпълнителните директори и членовете на съветите на директорите с постигнатите резултати на ниво лечебно заведение. Министерството е изготвило анализи и разчети как това да се случи прозрачно и съобразно Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Това ще се случи най-вероятно от по-следващата седмица.
„Не обявих война на лекарите, когато разкрих големите заплати на директорите на здравни заведения, които на практика са пред фалит и с огромни дългове. Така показах прозрачност. За да може един изпълнителен директор да получава висока заплата, това означава лечебното заведение да няма прекомерно високи дългове, да може да ги обслужва, да не се налага да взима допълнителни средства и да изпълнява инвестиционната си политика така, както е предложена пред съвета на директорите“, обясни здравният министър.
Националната детска болница е приоритет на правителството, заяви Ивкова. Тя обясни, че е поискала от изпълнителния директор на Националната детска болница да й предостави писмена информация защо дружеството е изразходвало над 2 милиона лева.
„През последните години е имало пълно безхаберие спрямо изграждането й. По време на последното служебно правителство, което приключи през юни 2023 година, беше изготвен подробен устройствен план и беше подготвен теренът. След това единственото, което се е случило за 3 години, е да бъдат разрушени старите сгради“, коментира здравният министър.
Ивкова допусна лобита срещу централизираното купуване на лекарства за болниците. „Ако погледнем реакциите, след като беше анонсирано предложението на „Прогресивна България“ за изменение на Закона за обществените поръчки, което цели разходна ефективност при закупуването на лекарствени продукти и апаратура – нещо, което ще доведе за първи път до постигане на една цена за един и същи продукт в здравната система, наистина може да заключим, че има лобита в здравеопазването ни. Но това няма да ни попречи да въведем централизираното договаряне за всички лечебни заведения“, добави тя.
Правителството обаче е твърдо решено да приложи тази система, за да може всеки пациент да знае къде отива всеки цент от здравните му осигуровки. „Дигиталните условия и възможности наистина могат да доведат до прозрачност, отчетност и прогнозируемост. Представете си, когато се прави централизиран търг на ниво цяла държава, каква икономия може да се постигне от мащаба, и когато се правят търгове в 341 болници. Тогава обемът за всяка болница е много по-малък, отколкото при търг на национално ниво“, посочи здравният министър.
Заложените в бюджета на НЗОК средства са около 3,3 милиарда евро. „Това е огромен ресурс, който, естествено, трябва да бъде разходван съобразно закона. Ето така ще спрем течовете“.
Работи се по актуализация и дигитализация на Националната здравна карта, обяви здравният министър. „За да може това да не е една моментна снимка, която след 4 години евентуално да се промени, а да бъде една динамична система, която да предоставя информация в реално време за реалните потребности на населението на областно и общинско ниво“, поясни тя.
Според Ивкова трябва да се търси отговорност от директорите за липсата на кадри в лечебните заведения.
„Аз лично ще търся отговорност от изпълнителните директори на болниците, които са към Министерството на здравеопазването, по отношение на кадровите въпроси. Тяхната отговорност е да осигуряват кадрите в лечебното заведение. И не да действат реактивно, а изпреварващо“, посочи тя.
Кадровата политика трябва да бъде планирана така, че да се осигури непрекъсваемост на предоставянето на медицински услуги за населението. „И ще търся отговорност от всеки изпълнителен директор на лечебно заведение с над 50% държавно участие. Наясно съм, че има отлив на кадри, но съм наясно и с това, че един добър мениджър може да привлича кадри. Много от тези лечебни заведения имат и дъщерни дружества, които са центрове за извънболнична медицинска помощ. Защо не говорим за извънболничната медицинска помощ? Защо не се поставя фокус върху нея?“, попита тя.
Един от приоритетите на правителството е профилактика, промоция на здравето и превенцията. „Всички ще могат да усетят този ефект още от 2027 година, защото това ще бъде първото правителство, което реално ще приведе в действие едни глобални цели, приети още през 2015 година“, каза Ивкова.
