Paragraph21
Смята се, че лекарствено-резистентните инфекции вече причиняват около 1,27 милиона смъртни случая годишно в света. Устойчивостта към антибиотиците в бактериите е възникнала още преди човекът да открие антибиотиците. В природата такива бактерицидни вещества се синтезират и отделят от определени микроорганизми, за да могат те да се преборят с други конкурентни микроорганизми. Това обясни проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН, в предаването „Социална мрежа“ по Нова нюз.
„Истинският размах настъпва тогава, когато ние, хората, започваме масово да произвеждаме и да използваме антибиотици, нещо което се случва в средата на миналия век. Тогава са т.нар. „златни години“ в развитието на антибиотиците. Между 1950 и 1970 г. на практика са открити и създадени всички онези групи антибиотици, които ние и до днес използваме. От тук нататък почти няма нови антибиотици“, посочи проф. Александрова.
Тя разказа, че продължават да се търсят различни подходи, нараства интересът към метали като среброто, медта, за които от дълбока древност се знае, че помагат на човека със своите антимикробни свойства.
„Също така бактериофагите – още едно направление, в което се работи изключително много. Това са вируси, които атакуват бактериите, те са техните естествени врагове. Тази тема е била много широко разработвана преди стотина години, още от Първата световна война, когато все още не е имало никакви други средства за борба с микроорганизмите“, разказа вирусологът.
Проф. Александрова каза, че още през 2000 г. тогавашният генерален директор на Световната здравна организация предупреди за нарастващия обхват на антибиотичната устойчивост и за това, че ако продължаваме със същото темпо, може съвсем скоро да се върнем векове назад, когато най-банални одрасквания са били фатални за хората.
Синтетичната биология и изкуственият интелект могат да ни помогнат много от гледна точка на събиране на данни, но също и човешката креативност и желание да се справим с предизвикателствата, каза още проф. Радостина Александрова.
