Paragraph21
Позицията на правителството на Северна Македония по въпроса за конституционните промени остава непроменена – българите няма да бъдат вписани в основния закон на страната без ясни и официални гаранции, че процесът няма да бъде съпроводен с нови блокади и допълнителни двустранни условия. Това заяви в интервю за МРТ 1 премиерът на югозападната ни съседка Християн Мицкоски. Той е цитиран от БГНЕС.
По думите му Скопие е готово да спазва вече поетите международни ангажименти, но очаква същото поведение както от съседите си, така и от Европейския съюз. Мицкоски подчерта, че ангажиментите, поети от предишното правителство на страната, обвързват и настоящото управление, независимо от политическата воля, с която са били договорени.
„Колкото и горчиво да е, реалността е такава. Въпросът е какво бъдеще очаква държавата“, заяви премиерът, като акцентира върху необходимостта процесът на евроинтеграция да бъде предвидим и защитен от нови блокажи.
Мицкоски отново настоя България да спазва международните конвенции, които е ратифицирала, включително решенията на Европейския съд по правата на човека. Той посочи като принципна позиция изискването да бъде позволена регистрацията на организация на македонската общност в България, както и тази общност да има свой представител в правителството по правата на малцинствата.
Според него уверенията от страна на представители на ЕС, че няма да има нови вета, допълнителни двустранни условия и че се признават македонската идентичност и език, трябва да бъдат формализирани чрез официални заключения на Съвета на ЕС. Само при наличие на такива писмени гаранции правителството в Скопие би могло да обясни пред гражданите необходимостта от конституционни промени.
„Никой не може да очаква от нас да влезем в процеса на евроинтеграция току-така“, подчерта Мицкоски, като добави, че решенията на предишното правителство са застрашили европейския път на страната.
Относно информацията за евентуален „нонпейпър“ от еврокомисаря по разширяването Марта Кос, премиерът заяви, че такъв документ не е получаван. По думите му в момента процесът зависи основно от държавите членки на ЕС, а не от Европейската комисия, като всички идеи за нова методология или „постепенна интеграция“ все още са на ниво обсъждане и не са облечени в конкретна форма.
След идването на власт на правителството на Християн Мицкоски позициите между София и Скопие осезаемо се втвърдиха. Новото управление в Северна Македония ревизира политическия подход на предходния кабинет, като обяви, че няма да пристъпи към промени в конституцията – включително вписването на българите. Така Скопие на практика замрази изпълнението на ключовото условие за начало на същинските преговори за членство, аргументирайки се с липсата на доверие и опасения от последващи блокади по двустранни линии.
От българска страна позицията също не е променяна след приемането на т.нар. Френско предложение, което беше одобрено от Народното събрание и залегна като рамка за преговорния процес на РСМ с ЕС. София настоява, че договореното вече представлява компромисен максимум и че всяко отстъпление от него би подкопало принципа на обвързаност между европейската интеграция и защитата на правата на българите в Северна Македония.
През 2022 г. Северна Македония прие „френското предложение“, което бе одобрено от всички страни-членки на ЕС. Съгласно него българите трябва да бъдат вписани в конституцията на страната. Освен това РСМ пое ангажимента да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Документът също така предвижда и противодействие на езика на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа в РС.
Източник: news.bg
