Paragraph21
Въпреки това 80% от хората у нас смятат, че имат добро психично здраве
Мащабно проучване показва любопитни данни – 80% от българите се определят в добро психично здраве. Въпреки това, близо 60% от запитаните признават, че са били пред състояние на прегаряне – така нареченият бърнаут.
А голяма част от хората у нас, борят стреса с нездравословни практики като тютюнопушене, алкохол и преяждане. Такива са данните от най-голямото здравно проучване в Европа, в което участват 22 държави, включително и България. В него са взели участие 27 000 респонденти.
Едва 19% от българите посещават всички профилактични прегледи, а 34% не се възползват, тъй като смятат, че нямат нужда от тях.
Изследването поставя и дава отговори на въпроси, свързани с психичното, превантивното здраве, начина на живот и здравната ни култура.
„Най-важното е да повишим здравната култура на българина, да го мотивираме да ходи на профилактични прегледи. За да не се стига до лечение. Много е важно тази култура да се пренесе в семейството. Тоест, децата да имат добра здравна култура. Да разбират, че здравето е ценност. С оглед на това да възпитаваме поколение, което в следващите години няма да има такива резултати“, обясни проф. Георги Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
„Това проучване алармира за пореден път, че държавата е крайно време да се включи в тази грижа по адекватен начин, защото тя тотално отсъства. Трябва да работим за съзряване на обществото. Ние нямаме работещи системи“, смята клиничният психолог д-р Велислава Донкина.
Как се отразява на здравето ни липсата на достатъчно профилактика и липсата на желание да се грижим достатъчно за себе си? – Коментира проф. Иван Груев, кардиолог и бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в ефира на NOVA NEWS.
„За съжаление, не сме изненадани от резултатите от това проучване. Това показва липса на адекватна самооценка от страна на българските пациенти, липса на здравна култура и липса на достатъчно профилактика като осъзната потребност – както от страна на медицината, така и от страна на самите пациенти,“ поясни проф. Груев.
„Налице е и все по-намаляващо доверие към системата на здравеопазване. Така че имаме огромни предизвикателства, които трябва да преодолеем през следващите години, за да не се стигне до колапс на системата“
Той отбеляза, че резултатите от изследването у нас рязко се различават от тези в други европейски държави.
„Прави впечатление, че над 65% от запитаните българи казват, че са в перфектно здравословно състояние, а всъщност под половината от тях признават, че водят здравословен начин на живот. Това е абсолютно грешно впечатление, защото ние имаме най-ниската средна продължителност на живота в Европейския съюз – особено при мъжете, при които тя не достига дори 74 години. В държави като Испания средната продължителност на живота е около 84 години – с десет години повече“, обясни още проф. Груев.
По думите му, основните причини за това са непознаването на рисковите фактори, липсата на регулярни профилактични прегледи и тревожно високият процент на пушачите.
„Над 60% от смъртните случаи у нас се дължат на сърдечносъдови заболявания,“ подчерта проф. Груев.
Кардиологът изтъкна, че начинът, по който е структурирано финансирането на здравеопазването, допълнително задълбочава проблема. „Сегашната система на финансиране неизбежно тласка здравеопазването към лечение на болести, вместо към тяхното предотвратяване. А всъщност има достатъчно изследвания, които доказват, че когато профилактиката е добре развита, това води и до по-ниски разходи за здраве, защото болестите просто са по-малко“, смята той.
Той призна, че убеждаването на пациентите да променят навиците си остава трудна задача. „Много от хората не вярват достатъчно на лекарите и не спазват терапията си. На фона на една година, половината пациенти спират лекарствата си за високо кръвно налягане, а повече от половината – тези за висок холестерол. Много малко успяваме да убедим, че промяната в начина на живот е важна и може да доведе до реални резултати“, допълни специалистът.
