Paragraph21
Една единствена дума на немския канцлер Фридрих Мерц предизвика истинска буря в Германия, която очевидно скоро няма да утихне.
По време на публично изявление в Потсдам Мерц заяви, че Германия е постигнала напредък в миграционната политика, „но, разбира се, все още имаме този проблем с градския пейзаж“ и в тази връзка спомена засилените депортации на мигранти от страната.
Изказването разбуни духовете и предизвика т.нар. обществен и политически спор или, както го наричат, „дебат за градския пейзаж“ (Stadtbild Debatte), който изобщо не утихва от деня, в който бе изречено – на 14 октомври, но и самият канцлер не променя позицията си. Първо Мерц заяви, че „в градския пейзаж съществува този проблем“ и предложи да се реши чрез увеличаване на броя на депортациите. Едни го подкрепиха, други поискаха извинение и да се откаже от думите си.
На последните той каза следното: „Няма от какво да се откажа – напротив. Още веднъж подчертавам: трябва да променим нещо“. И продължи: „Попитайте децата си, попитайте дъщерите си, попитайте приятелите и познатите си: всички ще потвърдят, че това е проблем – поне след като се стъмни“, заяви той.
Мерц очевидно имаше предвид, че „градският пейзаж“ в определени германски градове се е променил в резултат на миграцията и това предизвиква чувство на несигурност у някои граждани. Той свърза темата с престъпността и общественото пространство, но остави формулировката си умишлено неясна, което позволи различни интерпретации.
„Градски пейзаж“ (нем. – Stadtbild) е опасна дума, защото е едновременно конкретна и празна, коментира сп. „Фокус“. Всеки вижда нещо различно. За едни това са затрупани с боклуци площади, агресивни младежки групи или липсата на полиция. За други това е разнообразие, аромати, езици, култури – с една дума: съвременният живот
Когато един политик използва тази дума, той не рисува пейзаж, а хвърля платно в тълпата. И всички започват да рисуват. Това се нарича „фрейминг“ – и Мерц го е направил много съзнателно, продължава изданието.
Реторичният трик е следният – който иска да „върне“ градския пейзаж, автоматично се превръща в защитник. Само че никой не знае точно от кого или от какво.
Върху Мерц се изсипа вълна от критика и обвинения в расизъм от страна на коалиционната за християндемократите на Мерц партия ГСДП, Зелените и част от медиите. Обвиниха го, че с неясни термини подклажда страха и насърчава разделението в обществото. Политолозите определиха термина „градски пейзаж“ като празна проекция, която всеки интерпретира по различен начин.
Консервативни гласове като Волфганг Босбах (ХДС) и представители на германския полицейски синдикат защитиха Мерц. Те се аргументираха с това, че той откровено говори за нередности, за които другите мълчат от политически съображения. Лидерът на християнсоциалния съюз и премиер на Бавария Маркус Зьодер и политикът от ХДС Ян Редман също подкрепиха позицията на Мерц. Редман говори за реален проблем с чуждестранните рецидивисти и посочи чувството за сигурност на много граждани – особено на жените – като основателна загриженост.
На 19 октомври в центъра на германската столица 1500 души излязоха на протест срещу изказванията на канцлера. Мерц обаче заяви, че не е чувал за демонстрацията. „Всеки, който се сблъсква с това в ежедневието си, знае, че съм прав“, каза германският канцлер. „Между другото, не за първи път говоря за това и не само аз мисля така.“
Кметът на Берлин Кай Вегнер също коментира думите на своя съпартиец. „Берлин е разнообразен, интернационален и отворен град. Това винаги ще се отразява и в неговия облик“. При това Вегнер отбеляза, че в Берлин наистина съществуват проблеми с насилието, боклука и престъпността, „но това не може да се свързва с националността“.
Лингвисти и експерти по реторика анализираха, че с термина „градски пейзаж“ Мерц е създал емоционална и символична фигура на речта, която предизвиква повече дискомфорт, отколкото конкретна политика. Изразът има по-скоро разделящо, отколкото обединяващо действие и фокусира общественото възприятие върху чувствата, а не върху данните за престъпността или интеграцията, констатират специалистите.
