Paragraph21
Най-почитаният български светец, образецът на българската святост, е Рилският отшелник свети Йоан. Той живял през IX-Х век, а последните десетилетия от живота си прекарал високо в Рила планина, усамотен в тясна пещера в скалите сред вековни буки. Постепенно край него се събрали последователи и подражатели на подвижническия му живот, който той прекарвал в пост и молитва за себе си, и за всички хора.
И въпреки стремежа си към усамотение, светецът станал основател на голямо монашеско братство, което заживяло в нова обител по-надолу от мястото, където свети Йоан се подвизавал. Той мъдро и с любов ги наставлявал в пътя на духовното съвършенство, оставил и писмен завет към монасите. Когато се упокоил на 18 август 946 г., бил погребан край пещерата.
Според монашеските правила, след няколко години гробът бил разкопан, за да приберат костите му в манастирската костница. Тогава установили, че тялото на светеца не се е разложило в земята – останало нетленно, пише БТА. Монасите го положили в нарочно изработена дървена ракла и оттогава тези свети мощи са предмет на почит от монасите и всички вярващи. Но мощите на Рилския подвижник не останали постоянно в обителта, която носи неговото име.
Десетилетия след успението му (както наричаме смъртта на светците) мощите били пренесени в българския град Средец (днес София) и положени в един храм, за да са достъпни за хилядите почитатели на светеца от града и околностите му, както и от други места на България, и от съседни страни. Това пренасяне на мощите на свети Йоан в Средец станало повод да се установи втори негов празник, наред с деня на успението му. Този празник постепенно станал основният годишен празник, наричан от народа Отчовден, т.е. деня на отеца (Йоан). Него празнуваме днес с дълбоко преклонение пред светеца.
