Paragraph21
Нов тип личност, различаваща се от познатите досега интроверт и екстроверт, е идентифициран от психолози, пише „Мейл онлайн“. Екстравертността и интровертността са понятия, използвани за пръв път от германския психолог Ханс Айзенк в неговата концепция за личността на човека. Те обаче са описани за първи път още от Карл Густав Юнг в началото на миналия век.
Ако някога сте се озовали сами на парти и сте се чудили защо всички, освен вас, се забавляват толкова добре, не сте сами. Според американския психиатър д-р Рами Камински може би принадлежите към определена група хора, които той нарича „отроверти“. В допълнение към познатите интроверти и екстроверти, отровертите са малко познат, но много отличителен трети тип личност, смята изследователят.
Основна тяхна черта е, че не могат да чувстват принадлежност към социална група и предпочитат да стоят настрана от социалните колективи. Д-р Камински каза: „Просто казано, отровертът е човек, който не чувства принадлежност към никаква група. Иначе са много приятелски настроени и способни да създават много дълбоки връзки с други хора. Единствената социална разлика при тях се състои в липсата на връзка с групи – колективна идентичност или споделени традиции“.
Макар това да изглежда като труден начин на живот, д-р Камински твърди, че този тип хора често са по-креативни, свободомислещи и изобретателни. Според него отроверти са ученият Алберт Айнщайн, художничката Фрида Кало, писателите Джордж Оруел, Франц Кафка и Вирджиния Улф.
Произхождайки от латинската дума vert, която означава „да се обърнеш“, психолозите казват, че антисоциалните интроверти „се обръщат“ навътре, докато социалните екстроверти „се обръщат“ навън. Новият термин идва от латинското otro, което означава „друг“. Отровертите се обръщат в „другата посока“ – отказват или не са в състояние да се присъединят към други хора, отбелязва „Мейл онлайн“.
Д-р Камински твърди, че това се дължи на факта, че тези личности не създават същите емоционални връзки с груповите идентичности или споделените ритуали, както правят другите. Някои общи характеристики на отровертите включват неприязън към отборните спортове, намиране на общите навици на груповия живот за объркващи или трудни и предпочитание към самостоятелна работа, отбелязва той. По същия начин, когато присъстват на голямо събиране, те по-често се оказват встрани, в задълбочен разговор с друг човек, отколкото да преминават бързо от гост на гост.
Най-важното е, че отровертите са имунизирани срещу т. нар. блутут феномен, смята д-р Камински. Това е процесът, чрез който повечето хора са способни да се свържат емоционално с хората около тях и да се присъединят към груповите идентичности. Д-р Камински казва: „Отровертите откриват много рано в живота си, че се чувстват като аутсайдери във всяка група. Това е въпреки факта, че често са популярни и добре дошли в групите. Такова несъответствие може да предизвика емоционален дискомфорт и чувство, че са неразбрани“.
По същия начин те често се борят с натиска да „се впишат“ в останалата част от обществото. Това обаче не означава непременно, че са асоциални или самотни. Всъщност д-р Камински твърди, че са способни да създават изключително дълбоки и значими връзки с хората, с които са близки. „На отровертите им е много трудно да бъдат част от група, дори ако тя се състои от хора, които са добри приятели“, казва д-р Камински. Според него проблемът е в отношенията с групата като цяло, а не с отделните й членове.
Макар че им е трудно да се приспособят, това може да направи отровертите изключително свободомислещи, независими и креативни. Те обикновено не изпитват страх от отхвърляне или притеснение, че ще бъдат изгонени от групата. Могат лесно и бързо да намират решения на проблеми, които другите не виждат, или да измислят нови подходи към добре познати теми, обобщава д-р Камински, цитиран от британското онлайн издание, съобщава БТА.
