Paragraph21
За съжаление няма едно единствено лесно, бързо и изпълнимо решение, тъй като в сектора на здравеопазване заинтересованите страни са изключително много. Това каза експертът по икономика на здравето Аркади Шарков в предаването „Денят започва в неделя“ по БНТ.
През месец септември се очаква да бъде формирана работна група, за да се помисли върху варианти младите специалисти и специализанти да бъдат стимулирани, да останат в България и да развиват себе си като професионалисти тук. „Другият въпрос е с какви възможности разполага бюджета. Националната здравноосигурителна каса към момента има преразход около 400 милиона, към края на септември ще достигне около 500 милиона лева, като основните пера, по които има преразход са лекарства и болнична помощ. Въпросът е дали ще може да покрие частично тези нужди, така че в последствие при преговори и предоговаряне на цените на клиническите пътеки, от които зависят приходите на лечебните заведения, да може да бъде и правилно остойностена и възможността за начален достоен старт в системата на здравеопазване на специализантите“, обясни Шарков.
Общините също би следвало да се включат в преговорния процес, смята той. „Все пак те са тези, които подпомагат финансово индиректно тези лечебни заведения“, добави Шарков.
Според него има проблем с разпределението на средствата в здравната система. Лечебните заведения в България са над 350. „Има дисперсия както на парите, така и на човешките ресурси, което създава невъзможност на някои лечебни заведения да подпомагат своите служители и да дават заслужените справедливи заплати“, коментира експертът.
Държавата отделя едва 5% от БВП за здравеопазване. За сравнение в други европейски държави процентите достигат 8-9. „Тези 4% се заделят от джоба на пациентите“, добави Шарков.
Електронизацията на здравеопазването повишава прозрачността в системата, допълни Шарков.
