НС прие: Съдебният изпълнител ще оставя на длъжника поне една минимална заплата

Изрични гаранции, че при принудително изпълнение на длъжниците ще остава една минимална работна заплата (към момента 1077 лв.), записа Народното събрание в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). То прие окончателно промените в него и в Закона за медиацията, с които се въвежда т. нар. съдебна медиация, съобщи правният сайт „Лекс“.

Гаранциите за длъжниците бяха записани в разпоредбата на чл. 446 ГПК, която регламентира несеквестируемия доход.

Преди 10 дни депутатите изненадващо приеха на първо четене предложение на БСП, с което се прекрояват правилата за несеквестируемия доход. Министърът на правосъдието Георги Георгиев се противопостави на подобен подход. Той обаче предложи друга промяна, с която да отпаднат всякакви съмнения, че на длъжника ще остава една минимална работна заплата. 

Така към общите правила, по които се изчисляват удръжките от заплата при принудително изпълнение, уредени в първите две алинеи на чл. 446 ГПК, беше добавена и нова.

Чл. 446, ал. 1 – Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

ал. 2 – Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

ал. 3 – Дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице след приспадане на сумите по ал. 2, като във всички случаи за лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата.

Извън промените, свързани със съдебната медиация, в ГПК се прави и изменение в правилата, свързани със заповедното производство.

Депутатите приеха окончателно, че адвокатите и търговците ще подават заявления по чл. 410 ГПК по електронен път. Новата ал. 5 на разпоредбата гласи: „Търговците, държавата и държавните учреждения, общините, нотариусите и частните съдебни изпълнители, както и лицата, представлявани от адвокат, подават заявления за издаване на заповед за изпълнение само по електронен път чрез електронния формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие“.

Изискването адвокатите да подават електронни заявления за издаване на заповед за изпълнение няма да започне да действа от 1 юли 2025 г., когато влиза в сила електронизацията на заповедното производство, нито с влизането в сила на промените за медиацията, а два месеца след обнародването им в „Държавен вестник“.

С приетите днес изменения се предвижда не задължителна медиация, а задължение за участие в информационна среща за тази процедура. Съдът ще задължава страните да се явят на тази среща, когато е предявен иск или искане за:

1. управление на съсобствена вещ или разпределяне на нейното ползване по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
2. парични вземания по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
4. развод по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс заедно със задължително съединените искове по чл. 322, ал. 2;
5. разрешаване на спорове относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и задължения, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 123, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
6. изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата при изменение на обстоятелствата след развода;
7. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
8. издръжка;
9. възнаграждение или обезщетение, произтичащо от трудово правоотношение, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
10. парично или непарично вземане по граждански спор, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие, с цена на иска до 25 000 лв.;
11. парично или непарично вземане по търговски спор по чл. 365, т. 1, без оглед на цената на иска.

Дори и по тези дела, съдът може да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства на спора, той не е подходящ за медиация.

След настояване на Висшия адвокатски съвет, по чието искане Конституционният съд „отмени“ първия опит за въвеждане на съдебна медиация, окончателно приетите текстове не предвиждат глоба за страна, която без уважителни причини не се яви на информационната среща за медиация. Единствената санкция за тази страна е, че ще трябва да поеме разноските за един час медиация, които иначе са за сметка на бюджета на съда. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев днес обясни, че точно каква ще сумата ще определи Висшият съдебен съвет в наредбите, които трябва да издаде до един месец от влизането в сила на измененията в ГПК. „Става въпрос за сума от не повече от 150 лв.“, посочи обаче той, основавайки се на предвиденото от ВСС в подзаконовата уредба при първия опит за въвеждане на съдебна медиация.

Що се отнася до стимула за страните да пристъпят към съдебна медиация, той е, че ако се споразумеят след информационна среща, ще им бъдат върнати 85% от държавната такса.

Окончателно приетият от депутатите текст на чл. 78 ал. 9 ГПК гласи: „При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а – 85 на сто. Изречение второ се прилага съответно и по отношение на внесената държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция, когато споразумението е постигнато по време на въззивното производство. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго“, пише още „Лекс“.