Paragraph21
Правителството на Християн Мицковски поддържа познатата линия на обвинения към България за блокиране на европейския процес, като използва приетата от българския парламент декларация като претекст. Това каза международният анализатор и кореспондент на БТА в Скопие Маринела Величкова в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.
Искането на България в документа да пише „съвременна македонска идентичност и език“, а не „многовековна македонска идентичност и култура“ отприщи нови нападки на македонския премиер Християн Мицкоски към страната ни. Министър-председателят заяви, че исканото определение няма да бъде прието от Скопие с аргумента, че е „опит за създаване на нова, изкуствена македонска нация“.
Според Величкова докладчикът по напредъка на Северна Македония в Европейския парламент, Томас Вайс, включва спорни формулировки, свързани с македонската идентичност и език, които провокират недоволство от страна на български евродепутати.
„Самият Вайс признава, че е направил корекции в текста, отразяващи признаване на македонска идентичност и език – нещо, което българските представители в ЕП категорично не приемат“, отбеляза Величкова.
Очаква се докладът да бъде разгледан утре от Комисията по външна политика на Европейския парламент, а окончателното му гласуване е насрочено за юли. Според македонски медии, внесени са над 300 поправки, голяма част от които са от български и гръцки евродепутати.
Политическият контекст
Основният камък на раздора остава неизпълненото от Скопие условие – включването на българите в македонската конституция, което е част от т.нар. френско предложение, одобрено през 2022 г. и представляващо реалната преговорна рамка.
„Условието стои и не е променяно. Никой в Европейския съюз не е дал знак за отстъпление от него“, подчерта Величкова.
Въпреки твърденията на премиера Мицковски за сътрудничество с европейски депутати в подкрепа на формулировките за „многовековна македонска идентичност“, напрежението допълнително се нажежи, след като български евродепутат предложи добавяне на термина „съвременна“ към тях. Това предизвика остра реакция от страна на Скопие.
Посреднически инициативи и неясни сигнали
Появиха се съобщения, че Австрия е изразила готовност да посредничи за намиране на „креативно решение“ между България и Северна Македония. Според Величкова обаче, българският външен министър не е потвърдил такава информация след разговор с австрийската си колежка.
Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска също изрази надежда за посредничество, заедно с бившия португалски премиер Антонио Коща, но според наблюдатели, това по-скоро представлява дипломатическа реторика с вътрешнополитическа цел.
Европейската интеграция на Северна Македония продължава да бъде блокирана поради неизпълнени ангажименти, а напрежението между София и Скопие периодично се подхранва от остри политически изказвания и спорни текстове в европейски документи. Според Величкова, макар и някои послания да са насочени към вътрешната аудитория в Северна Македония, реалността е, че преговорната рамка остава непроменена, а и Европейският съюз не дава индикации за отстъпки.
