Paragraph21
Австрия е готова да посредничи за намирането на креативно решение между България и Северна Македония. Виена смята, че най-важното за ЕС в момента е прилагането на политиката на разширяване. Това заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска Давкова в интервю за „Свободна Европа“.
Според кабинета на Силяновска, министърът на европейските и международните въпроси на Австрия Беате Майнл-Райзингер е заявила по време на среща в Скопие миналата седмица, че би искала разговорите за разрешаване на този спор да се проведат във Виена.
Силяновска заяви, че не може да даде точен отговор дали Скопие е по-близо до ЕС спрямо миналата година.
„Не мога да ви дам точен отговор в едно изречение. Защо? Защото, ако кажа, че сме по-далеч или по-близо, това не е правилният отговор, защото понякога разстоянието или близостта са много относителни, защо това да не означава, че ако започнем преговори, това наистина ще означава крачка напред. В същото време може да дойде ново искане или, както се е случвало досега, ще последват процеси, които ще ни направят невъзможни да преговаряме по клъстерите и главите“, каза македонският президент.
Тя определи като „прецедент“ македонския процес на евроинтеграция и заяви, че „този прецедент ще роди нови прецеденти“.
„Често казвам, че можете да промените конституцията, но не мога да обещая, че скоро ще има конституционни изменения, защото съм упълномощена да предлагам конституционни изменения, но депутатите гласуват според собствените си убеждения, защото представляват гражданите, а не мен и други власти. Най-често задаваният ми въпрос отвън е дали ще има конституционни изменения и краткият ми отговор е – не мога да го гарантирам, защото не съм абсолютен монарх. Така че, според мен, искането на конституционни промени отвън противоречи на основните ценности и принципи на Европейския съюз, залегнали в Договора за ЕС, в Договора от Лисабон и в Хартата на основните права, защото там има задължение или обещание, че ЕС ще зачита конституционните и политическите структури на държавите или че ЕС ще зачита националната и културна идентичност, достойнство и почтеност“, каза Силяновска.
Тя смята, че има място за творческа дипломация, за да се преодолее проблема със започването на преговорите и дава свои предложения.
„Творческа дипломация, да. Разбираме, че рамката за преговори е приета. Разбираме, че е трудно да се промени, въпреки че случаят със Сърбия показа друго. Ето защо казвам, че веднага щом посочим проблеми, свързани с нашите преговори, тогава ЕС също трябва да инвестира енергия в творческо подпомагане на нашия напредък и мисля, че това, което споменавате, е в тази насока. Ето моите предложения: Европейският парламент може да приеме някакъв вид акт относно ситуацията между нас и България. Съветът може също да даде някакви указания, може да бъде представен в някакъв план за действие на историческата Българо-Македонска комисия, те могат да бъдат свободни, но да бъдат внимателни, въпреки че казвате, че е теория. Не е теория. Това са конституционни актове на ЕС и те трябва да ги спазват не само по отношение на членовете, но и по отношение на всички останали. Така че трябва да им бъде представен. Подписахме два протокола, нали? Може да има и още един, но той не може да бъде основание за вето, а че ще има дискусии, подобни на дискусиите между германците и французите, поляците и германците, за да се види как чрез тълкуването на решенията можем да стигнем до окончателно споразумение. Нека подчертая, в споразумението за приятелство и добросъседство с България няма нито един член или дума за конституционни изменения. Конституционните изменения произтичат от първия и втория протокол“, казва президентът.
