Paragraph21
Първи ноември е общобългарски празник на историческата памет и национално самочувствие, отстоявани с години и десетилетия. Принос за това имат стотици и хиляди знайни и незнайни книжовници, наставници и просветители, борци за национално освобождение, вдъхвали вяра в собствените сили на народа за трудностите, пред които пътят на историята ги изправял неведнъж.
Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха и национална покруса след неуспеха в Първата световна война. Сринатият възрожденски идеал за мнозина вещае разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират историческия опит да ги води. Те се вглеждат в най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл възстановяват равновесието и духовния уют на българите:
Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
Инициативата за въвеждането на подобен празник за първи път тръгва от група учители от Пловдив, в края на учебната 1908-1909 г. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния закрилник на българите – св. Йоан Рилски. След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква, не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
На този ден точно е решено да се отдаде почит и на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание.
Министерството на просвещението също подкрепя и покровителства тази инициатива и празникът постепенно се налага в цялата страна. Цел на честването му е да се прославят хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на ценностите на българската национална революция, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в модерни граждани.
Така от местно събитие скоро честването се превръща в национално. Узаконяването му става през 1922 г. Подписаният три години по-рано Ньойски мирен договор, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достойнство довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското правителство на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да повдигнат националното самочувствие. Пряк изпълнител на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово ръководство все по-тържествено се чества празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, посветени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов. Така Стоян Омарчевски и интелектуалците по онова време – народният писател Иван Вазов, позабравеният в наши дни професор Беньо Цонев, професор Любомир Милетич и др.стават инициатори и за деня на народните будители
На 31.10. 1922 г. Министерският съвет издава постановление, с което узаконява 1 ноември като Ден на народните будители. Определен е и редът и начинът на честването в столицата. То започва с молебен на площад „Св. Ал. Невски“ в присъствието на високопоставени държавни служители начело с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната, минава покрай двореца и завършва на площад „Св. Неделя“. С подобни шествия и прояви, но с участие на местни високопоставени лица, се чества Денят на будителите и във всички градове на страната.
