Paragraph21
Нова наредба на Министерство на образованието и науката (МОН) забранява ползването на електронни дневници в училищата от външни доставчици като „Школо“, „АдминПлюс“ и др .и налага да се ползва единствено – Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование – НЕИСПУО.
„Институциите може да използват избрани от тях софтуерни продукти за водене на дневниците в електронен вид, които осигуряват обработването, наличието и контрола на цялата информация, отразена в съответните електронни раздели в модул „Документи за дейността на институцията“ в НЕИСПУО, до края на учебната 2024/2025 година, след което се използват единствено ресурсите на НЕИСПУО“, пише в изменението и допълнението на Наредба № 8.
Сред мотиви за промяната от МОН посочват „наличието на нови функционалности в НЕИСПУО, които следва да бъдат отразени в текстовете на наредбата, с оглед оптимизиране работата и по-добрата оперативност в работата на институциите с информацията и документите, засягащи тяхната дейност и децата и учениците“.
НЕИСПУО бе въведена през януари 2022 г. и включва цялата информация за образователната система – от броя на учениците в училища до отсъствията им, нормативите за учители, както и е-дневниците, към които минаха всички училища. Системата позволява внедрените в нея електронни дневници вече да са безплатни за училищата, вместо да се плаща за външни доставчици за поддръжка на техните е-дневници.
Досега училищата имаха обаче право на избор кой е-дневник да ползват – на НЕИСПУО, или например „Школо“.
Директори и родители са меко казано изненадани от забраната, защото многократно са се оплаквали от НЕИСПУО, която е тромава и често дава грешки. Критики около функционалностите й редовно има и около началото на учебната година, когато директорите трябва да подадат огромно количество информация.
Ако минем към НЕИСПУО, ще са нужни нови обучения за съвсем различна система – все едно е да работите на Гугъл, а да трябва да минете на Майкрософт“, коментира за „Сега“ Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета.
По думите му предложението на МОН всъщност е за пълен монопол, който ще върне процесите в образованието години назад – в ерата на хартиените дневници, когато всичко е било уеднаквено навсякъде. Той заяви, че ако промените в наредбата се приемат, директорите ще се съобразят с тях, но те по-скоро ще задълбочат проблемите вместо да ги решат.
„Ние и досега не сме установили кой стои зад тази система, не знаем към кого трябва да се обърнем при проблем. Когато пишем в секцията за проблеми, получаваме отговор след 1-2-3 седмици“, посочи той. Стаматов призна, че учителите иронично наричат системата „Нищото“, както и че безплатните е-дневници за училищата не значат безплатни е-дневници изобщо, защото поддръжката на системата така или иначе се плаща от МОН.
Реакциите от родители и учители в социалните мрежи са подобни.
„Ама разбира се. МОНополът трябва да е пълен. А връзката между училището и семейството – еднопосочна. Автономия на училищата, ама друг път. Ако тази наредба влезе в сила, няма да имат право на елементарен избор за платформа. Дори онези, които желаят да водят нормален диалог с родителите, вече няма да могат да го правят“, написа родителят Ирина Манушева.
„Изключително дървена система е НЕИСПУО! Не се сещам за нито едно предимство! Недостатъците, обаче, са доста“, споделя родител.
Друг заявява, че подкрепя идеята всички училища да ползват една платформа, защото е „абсурдно държавата да изпотроши над десет милиона за разработване на НЕИСПУО, а после училищата да платят още десетки милиони от държавния бюджет за абонамент на дублиращи услуги от частния сектор“. И той обаче смята, че НЕИСПУО е „голямо дърво“ и че дори учениците от математическите гимназии са щели да направят по-добра система.
НЕИСПОУ беше разработена от консорциум „Национални системи“, спечелил обществена поръчка за 5.5 млн. лв. Той е от пет фирми – „Контракс“, „Сиела Норма“, „Технически университет- София“, „Дигитални и софтуерни решения“ и „Админсофт“.
