Paragraph21
Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.
Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.
Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!” (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: “Станете, не бойте се!” (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.
За всички вярващи християни и до днес, Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
Християнският празник Преображение Господне отбелязва средата на петнадесетдневният пост в чест на Божията Майка преди Успение Богородично (15 август). На Преображение в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей”, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето”. Народната традиция забранява консумацията на грозде до този ден, тъй като то “още не е кръстено”. Сутринта на 6 август стопаните откъсват първите чепки и ги отнасят с варено жито в църквата, където свещеникът ги опява, а след това те се раздават на близки и съседи.
Според българския народен календар на този ден “времето започва да се преобразява”. Водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане, застудяват дните и нощите. В Западна България има поверие, че в полунощ срещу празника “небето се отваря и Господ се явява в сияйна светлина”. “Дърветата се кланят до земята” и ако някой види това, ще се сбъдне всичко, което си пожелае.
На Преображение Слънцето обръща гръб на лятото и е с лице към зимата. И щъркелите се събират на ята, преди да отлетят.
