Paragraph21
Норвежки изследователи предполагат, че отговорът на въпроса какво причинява болестта на Паркинсон може да се крие в митохондриите (малки енергийни станции в клетките) на допамин-произвеждащите клетки. Ръководителят на изследването д-р Харалампоз Тзулис – невролог в Университета на Берген и университетската болница Хаукеланд, и колегите му открили, че допамин клетките при хора със заболявания на мозъка са по-малко способни да защитават от увреждания, вследствие на стареене, свързани с тяхната митохондриална ДНК, отколкото клетки в здрави мозъци. Според учените откритието им ще доведе до нови методи за лечение на болестта на Паркинсон.
За проучването си д-р Тзулис и колегите му се фокусират върху митохондриите на произвеждащите допамин клетки. Митохондриите са малки органели в клетките, които обработват хранителните вещества и произвеждат клетъчна енергия. Те имат своя собствена ДНК, различна от ДНК в ядрото на клетката. „Известно е, че ДНК-то на митохондриите се уврежда в резултат на стареенето и води до липса на енергия и заболяване“, казва д-р Тзулис. Ето защо екипът му провежда детайлно проучване на митохондриалното ДНК в мозъка на здрави възрастни хора и пациенти с болестта на Паркинсон. Така открили, че произвеждащите допамин клетки в субстанция нигра на здрав мозък имат способността да защитят митохондриалната ДНК от увреждане, вследствие на стареене чрез производство на по-здрава ДНК.
Този процес на допълване е много по-слаб при пациенти с мозъчно заболяване, което води до постепенна загуба на здрава ДНК в митохондриите на техните допамин клетки. Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка, което в световен мащаб засяга над 10 млн. души – предимно хора над 60-годишна възраст. Болестта на Паркинсон засяга предимно произвеждащите допамин неврони или нервни клетки в мозъчната структура, известна като субстанция нигра. С напредването на болестта тези клетки спират да действат нормално и умират, намалявайки нивата на допамин, химичен медиатор, който играе важна роля за контрола на движението. Най-често срещаните симптоми са мускулна ригидност, нарушения в говора, тремор на крайниците, челюстта, и лицето; и нарушени поза, походка и баланс.
