Paragraph21
Промените в структурата и функцията на мозъка в следствие на хронична употреба на алкохол най-често са причина потърпевшият да не може да спре консумацията му, без значение от силата на желание. Знае се, че алкохолът намалява активността на предфронталния кортекс, който участва в планирането и вземането на решения, но и медицината беше доказала, че някои мозъчни региони могат да се възстановят при продължително въздържание. Колко е то обаче?
В социалните програми на редица държави са работи насочено върху интеграцията и приемствеността на алкохолно зависимите, за да могат да възстановят социалния си и икономически статус. Това, което оставаше неизвестно до скоро, е какъв е периодът след който психо-емоционално, поведенчески и функционално можем да кажем, че един човек се е възстановил.
Научно изследване, публикувано в сп. Alcohol, за първи път дава конкретна яснота по този въпрос. То разглежда мозъчната кора и процеса на възстановяването ѝ след спиране на алкохола. Обследвани са 34 региона в кората и тяхното състояние, които са проследявани с адаптиран за целта магнитен резонанс. Резултатите показват, че и при всичките кортикални региони се наблюдава по-бърз темп на промяна в дебелината от 1 седмица до 1 месец след спирането на употребата на алкохол, след което процесът забавя до достигане на 7,3 месеца. Учените отчитат също, че намаляването с времето на благоприятния резултат е свързан с медицински състояния като хипертония и дислипидемия (висок холестерол). Пушачите също влизат в тази категория, което значи, че спирането на тютюнопушенето също може да допринесе за възстановяването на дебелината на кортекса.
Обнадеждаващите резултати дават стимул и ново разбиране за възстановяването на мозъка при алкохолно зависими. Но докато изследването индиректно обяснява защо волята за контрол върху алкохолната консумация е отслабена при редовно пиещите, то психолозите остават леко скептични.
Алкохолизмът, освен заболяване, е и поведенчески и психо-емоционално зависимо състояние. Подобно на наркоманите и тези хора търпят същите адаптационни затруднения при промяна на придобития с години навик, затова и промяна на средата е първото, което учените препоръчват, докато трае възстановителния период. Приказката за навикът, като втора природа, кореспондира и с чувството на приповдигнатост и удовлетворение, което алкохолът предизвиква чрез ефектите си директно върху определени мозъчни центрове.
Макар и ползван широко като антидепресант, по природа алкохолът е депресант и продължителната му употреба прави човек апатичен, отсъстващ от активния живот, неспособен да взима решения, които изискват поемане на отговорност и на един по-късен етап неудовлетворението се превръща в агресия или автоагресия. Промяната на личността пък е следствие на химическите промени, които настъпват в мозъка от постоянната интоксикация. И това, че тези научни данни дават изключително голяма надежда за реабилитация на алкохолно зависимите в активния живот, е необходимо да се изгради цяла система от подкрепяща среда, която да съпътства човека по пътя му към същинското изтрезняване – да осъзнае това, в което е превърнал живота си и да го промени.
