Държавата не трябва да се намесва в ценообразуването, а да гарантира законовото му спазване

В следващите от 3 до 6 месеца се очаква мерките на държавата срещу спекулата да дадат конкретни резултати и да доведат до понижение на цените при стоките, чийто ценообразуване е резултат от нелоялна търговска пактика. Това обяви в ефира на БНТ председателят на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев.

“Все пак след констатирането на такива нарушения има административни срокове, които трябва да изтекат преди издаването на конретната запвед за забрана на нелоялни търговски практики. Трябва време за прецизна обработка на цялата документация, все пак актовете на КЗП подлежат на съдебен контрол”, обясни Алипиев.

Не, г-н Алипиев, в следващите от 3 до 6 години дори няма да мерките на държавата срещу спекулата да дадат конкретни резултати. Няма да дадат, първо, защото няма държава и второ, защото не може държавата да се намесва в едни търговски пазарни отношения.

По първата тема, че няма държава мисля, че няма нужда да се коментира, защото това и малките деца вече го знаят. А по втората тема трябва да изясним накратко какво е пазарна икономика. Пазарната икономика е икономическа постройка, при която повечето от разпределянето на ресурсите става чрез взаимодействието между продавачи и купувачи на стоки и услуги. Тя често се противопоставя по смисъл на плановата икономика, при която икономическите регулации и/или разпределянето на ресурсите се определят централизирано (от изпълнителната власт).

Ключовата разлика между пазарната и плановата икономика е именно количеството и най-вече начина за подобно вмешателство. Например, ако правителство се нуждае от определено количество стомана, то в пазарната икономика то ще събере средства чрез данъци и такси и ще купи продукта на пазарни цени, докато при класическото планово стопанство, правителството директно ще поръча производството на стоманата.

Сега ще продължим „лекцията” по темата, само че ще добавим и какво е това цена и как се определя тя.
Цената е паричният израз на стойността на дадена стока или услуга. Тя се определя от търсенето и предлагането на пазара. Някои от факторите, които влияят на ценообразуването, са конкуренция, загуби, печалби, както и намесата на правителството.

По отношение на маркетинга ценообразуването е от решаващо значение за маркетинговата стратегия поради две причини – цената трябва да възстанови разходите и да даде печалба; тя трябва да е такава, че клиентите да са готови да я платят.

Т.е. ако клиентите могат да платят 50 лева за килограм кашкавал, то той ще струва 50 лева. Ако обаче не могат да ги платят, той, естествено, няма да струва 50 лв. Няма обаче да струва и 5 лева, защото никой производител, търговец и всеки по веригата на доставки, няма работи на загуба. Някои ще кажат, но ако клиентите могат да платят 100 лв, тогава толкова ли ще струва. Да, точно толкова ще струва.

Да, някои ще натрупват огромни печалби, но това е свободният пазар. Виж, при плановата икономика, която съществуваше до преди 1989 г., тогава държавата определяше цените. За целта имаше и специален комитет по цените. Но нали искахме пазарна икономика. Ето я. Това е пазарната икономика – цената се определя от търсенето и предлагането. Ако клиентите не могат да си позволят да плащат 50 лева за кашкавал, тогава търсенето му няма да е голямо и цената му ще спадне. Кашкавалът ще поевтинее дотолкова, доколкото клиентите могат да си позволят да си го купят.

Съществуват четири вида цени – рентабилна, цена на възможен избор, психологическа и пазарна.

Рентабилна цена (Economic price)

Това е цената, на която е рентабилно да се произвежда или доставя даден продукт или услуга. Под тази цена продажбите на продукта на пазара стават неизгодни. Разбирането за рентабилна цена не трябва да се бърка с икономическото разбиране за цената като функция на търсенето и предлагането, което означава, че когато цената расте – търсенето намалява и обратно. Всичко зависи от вида на продукта.

Цена на възможен избор (Opportunity price)

Тя наподобява разходите по избор (opportunity costs) и се отнася за продукти, които не служат да задоволяват основни потребности. Цената може да определи за кой продукт, обикновено луксозна стока, потребителят е склонен да пожертва определена сума. Най-общо казано, цената на възможния избор се отнася до конкуренция между сравнително скъпи продукти: например, избор между закупуването на лека кола и семейна ваканция в чужбина, които са приблизително на еднаква цена. Затова, в борбата за „излишните” пари на клиент, автомобилопроизводителите и фирмите туроператори предлагат конкурентни цени. За по-бедните изборът може да е между бирата и цигарите.

Психологическа цена

Психологическата цена се проявява в два аспекта. От една страна, отчита се чисто външният ефект на играта с цифрите върху етикетите на стоките – за някои потребители цена от 5,90 лева може да звучи доста по-приемливо и ниско от цена от 6 лева. Другият аспект на психологическите цени е свързан със схващането за цената като измерител на потребителната стойност. Много потребители са склонни да плащат по-висока цена, защото предполагат, че тя отговаря на по-високо качество, и обратно – ниската цена за тях е сигнал за ниско качество.

Пазарна цена (Market price)

Това е стандартната цена, която човек очаква да плати за една стока. Ако цената е по-висока, ще изглежда като надвземане, ако е по-ниска, стоката ще се възприема с подозрение. Определянето на такава цена, каквато хората очакват да платят за дадена стока, е много съществен момент. Когато цената на една стока се увеличи, това обикновено се съпътства с намаляване на търсенето.

Това, което трябва да направи държавата е не да се меси в ценообразуването, а да гарантира, че всичко се случва по законов ред.

Да, имаме некоректни практики и търговци, които решават да подобрят рязко финансовото си положение. За да се предотвратят тези непорочни практики, е нужно потребителите на бъдат добре информирани. Когато те знаят къде цените са прекалено високи и съответно, че даден продукт се продава по-евтино на друго място, то те ще си го купят оттам, където се продава на по-ниска цена. Това по естествен начин ще понижи цената и на продукта, който се продава скъпо, защото няма да има кой да го купи.

Затова държавата може да направи система, която да показва на потребителя цените на в тържището, в супермаркетите и тези в по-малките магазин. Но до там, защото в противен случай, ако държавата пряко се намеси, то това не е пазарна икономика. Виж, пазарна икономика е държавата да следи за законовото спазване на търговските практики.

България трябва да създава условия за добре работеща икономика, която генерира високи доходи на гражданите, а оттам и понижаване на дела на средствата за храна и горива в общия портфейл на разходите на домакинствата. За целта инвеститорите трябва да се привличат не просто с ниски данъци, евтина работна ръка и инфраструктурни планове, а с ясни и предвидими правила и закони. Това е ролята на държавата!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Share
Share