Paragraph21
Ситуацията с Паметника на Съветската армия е като войната в Украйна. Независимо дали го наричат специална военна операция – това е война. Независимо дали го наричат паметник за благодарност от българския народ – това е пропагандно съоръжение, то е създадено с такава цел. Това каза кметът на район „Средец” Трайчо Трайков в предаването „На фокус“ по Нова телевизия.
Според него държавата е загубила интерес към този обект. „Държавата няма причина да се интересува от него. Но Столичната община постоянно си има проблеми с това съоръжение. То е източник на противопоставяне между хората – на емоционално ниво и в чисто физически план. Постоянно падат някакви плочи, появяват се дупки. Преди две години бе направено конструктивно обследване, което поискахме от Областната управа. Тя дори обжалва пред съда да не го прави, но съдът разпореди, че такова обследване трябва да бъде направено точно от тях”, заяви той.
Трайков официално се е обърнал с писмо към областния управител този паметник да бъде деактуван, т.е. да не бъде държавна собственост, а да стане общински. Хора от екипа му са направили сериозно проучване в Държавния архив. „Извадихме и проверихме хиляди документи, за да докажем, че паметникът отговаря на изискванията в Закона за общинската собственост от 1996 година, а именно, че ако нещо е построено с доброволни дарения на гражданите – то е общинско. Това, което установихме е, че паметникът е построен с доброволни дарения от работнически колективи и най-различни хора“, обясни той.
По думите му паметникът не е включен в никакви договори между България и Руската федерация. „Това не е войнишки паметник, не е руски паметник, така че държавата би трябвало да се разпореди с него по начина, по който прави с други опасни съоръжения. А този паметник е опасен. Но понеже Паметникът на Съветската армия си има посолство, което постоянно вдига шум, държавата гледа да „не се бута между шамарите”, коментира Трайков.
Според него този паметник не заслужава да бъде на такова централно място в София. Скулптурните фигури трябва да бъдат съхранени, такова е и желанието на автора им. „А какво да стане с пространството – това трябва да помислят хора с експертиза в градоустройството и парковото планиране“, допълни той.
