Paragraph21
Преди 145 години на днешната дата възкръсва България. Армията на руския император Александър Втори съкрушава Османската империя.
Днес за втора година посрещаме празника, когато в Украйна бушува война. В нея се избиват мъжете, чиито деди заедно освобождаваха Родината ни. Това е и наша болка.
Пожарът на войната хвърля искри, които могат да подпалят и нашата черга. От нас зависи да не го допуснем. Да не допуснем бесовете да обладаят и нашите души, нашата реч и нашите действия. Недопустимо е над България да се веят други знамена, освен родния трибагреник.
Преди век и половина възрожденците се захванаха да градят държавността на Нова България. Стожерите на тази Нова България бяха просветата, армията, демократичният идеал на Апостола и солидарното чувство, че сме един народ в Мизия, Тракия и Македония.
Днес всички тези стожери на държавността са подложени на атаки. Намират се хора, които предлагат да разоръжим армията в разгара на войната. Намериха се политици, които загърбиха нашите сънародници край Вардар. Други се опитват да превръщат чистата и свята република на Апостола в безотговорен политически театър, а театъра в политика.
Войната с миналото е път към саморазрушаването. Историята не е слугиня на политиката. Тя е идентичност, опит и вдъхновение. Някога възрожденци, будители опълченци, строители на съвременна България възкресиха Родината. Те пишеха История. Наш дълг е да я опазим от безродници и осквернители. Народ, който допусне да подменят историята му, е обречен да изгуби и свободата си. Нашето призвание не е да я пренаписваме. Нашата задача е да я съхраним, за да пребъде България.
Затова днес отдаваме почит на нашите национални герои, на войните от армията на царя-Освободител и на всички онези, които век и половина градиха и бранеха България.
