Paragraph21
Вицепремиерът и министър на отбраната в правителството на ГЕРБ Красимир Каракачанов е извършил дискриминация с антиромските си изявление от 8 януари 2019 г. в пловдивското село Войводиново. Това става ясно от решение на Върховния административен съд (ВАС), съобщи Българският хелзинкски комитет, с чиято правна помощ се води делото.
„Циганите са станали изключително нагли. Парадоксално е, че циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпва“, обяви Каракачанов пред медиите. Думите му са по повод нападението над българин от селото на двама мъже от ромски произход. Нападателите бяха установени и осъдени, но последиците от случилото се засегнаха цялата ромска общност в селото, обяснява БХК. И напомня как много роми са прогонени от селото, тъй като къщите им са обявени за незаконни и посред зима десетки семейства са останали на улицата.
Заради думите на Каракачанов първо е сезирана Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Тя обаче отхвърля жалбата на сдружение „Единство“. Административният съд в София потвърждава решението на комисията. Така казусът стига до ВАС. Сега тримата върховни съдии – Галина Карагьозова, Юлия Ковачева (докладчик) и Мария Николова, отменят акта на първоинстанционния съд и на комисията и й връщат преписката за ново произнасяне. Този пък комисията трябва да се съобрази с указанията на ВАС.
Според Комисията за защита от дискриминация проблем с изказването на Каракачанов няма, тъй като то не е насочено към някого конкретно, не формира отрицателно отношение към ромите повече от допустимото предвид контекста, и не е израз на омраза и агресия към дадения етнос, а единствено отразява гражданската позиция на неодобрение на Каракачанов към стореното и участниците в него. КЗД се позова на свободата на изразяване на мнение в демократичното общество. Първата инстанция допълва тези мотиви с аргумента, че става дума за единично твърдение, а не за системна проява. Освен това, за да има тормоз, целта на Каракачанов трябва да е била да предизвика негативни последици спрямо конкретно лице или група лица от ромски произход.
Върховните съдии обаче не са съгласни с изводите на първата инстанция. Според тях особено значение по делото има фактът, че изявленията на Каракачанов са широко разпространени в медиите. Съдът подчертава, че той не е критикувал конкретните извършители на престъплението, носещи лична отговорност, а е говорил за целия етнос:
„Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите се изчерпва, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос“, пише съдът. Според магистратите изказването „надхвърля допустимото в случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъпления от съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент“.
„Това произнасяне на ВАС, създава основата, върху която другите съдилища и КЗД трябва да стъпват когато решават други дела относно езика на омразата. С изключително точните и подробни мотиви, които се базират на най-съвременната практика на Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейския съюз и на други международни правораздавателни органи, както и на практиката на Конституционния съд, се връща надеждата ни, че закононарушителите, като г-н Каракачанов, няма да останат безнаказани и езикът на омразата няма да продължава да бъде толериран от българския съд“, коментира адвокат Адела Качаунова от БХК.
