Paragraph21
„Ирландецът“ най-вероятно е последният филм на Мартин Скорсезе. Това споделя самият режисьор в интервю за „Гардиън“. Мафиотският епос, продуциран от „Нетфликс“, е избран от медията за „Филм на годината“ в класацията им Топ 50 за 2019-а.
По този повод журналистът Андрю Пулвър разговаря със Скорсезе за това как е успял да събере Робърт де Ниро, Джо Пеши, Харви Кайтел и Ал Пачино заедно след толкова години, както и за коментарите му, че филмите на „Марвел“ не са кино.
„Създаването на „Ирландеца“ беше много съдбоносно – казва Скорсезе. – Бяхме благословени с финасовата и креативна подкрепа от „Нетфликс“ и веднъж щом започнахме, всичко вървеше като по вода. Не знам как точно да опиша атмосферата, защото хората си мислят: „О, просто стари приятели се събират отново заедно“, но не беше точно така. Беше нещо, което просто трябваше да направим. Никога не съм и очаквал да бъде прието по този начин. Знаете ли, ние сме в края на живота си и направихме най-доброто, което можахме.“
Режисьорът разказва, че благодарение на „Нетфликс“ успява да експериментира по отношение на визия и дължина – тук се появяват и малкото критики към филма: първо, че продукцията е дълга 3 часа и половина и малцина зрители успяват да я изгледат наведнъж, и второ, че заради ефектите, подмладяващи лицата на актьорите, очите на Де Ниро изглеждат необикновено сини на някои кадри, а на други – ефектът стои на лицето му като маска. Специалните ефекти обаче според Скорсезе са просто „напреднал грим“.
На въпрос за актьорския състав Скорсезе отговоря така:
„Боб [Де Ниро] и аз се оптивахме с години да измислим някакъв проект. Този всъщност започна още преди 35 години с идеята да направим римейк на „Лошият и красавицата“ и продължението му „Две седмици в друг град“. Някак си това ни омръзна. И тогава Боб попадна на тази история и ми я даде. Каза „Знаеш ли, това е невероятна роля за Джо [Пеши], ако иска да я изиграе. А също и за Ал Пачино – а аз никога не съм работил с Ал през тези години, знаеш ли?“. Наясно бяхме, че двамата ще са идеални за ролите. След това се погледнахме и осъзнахме, че някак си ни е писано. Не е задължително да е кулминация, но в известен смисъл филмът изглежда като размисъл къде се намираме толкова близо до края на живота си“.
Журналистът не пропуска да припомни коментарите на Скорсезе, че филмите на „Марвел“ не са кино, които разбуниха духовете в кинобизнеса преди месец.
„Киносалоните са окупирани от филмите за супергерои – просто хора, които летят наоколо, удрят и се блъскат, което е добре, ако искате да го гледате – отговаря 77-годишният режисьор. – Но просто няма място за друг вид филми. Не знам колко още мога да направя – може би само толкова. Може би „Ирландецът“ е последният. В момента сме в ситуация, в която салоните въртят само последните супергеройски филми – от 12 екрана, 11 са с такива продукции. Наслаждаваш им се, добре, но наистина ли се нуждаеш от 11 екрана? Това е лудост за филми като „Лейдибърд“ или „Сувенирът“. Тези филми не е задължително да са комерсиални, но са скромни, истински и пак се харесват на широката аудитория. Това, че един филм е комерсиален, не означава, че не е изкуство. Киносалоните са превзети от стока. А стоката е създадена да бъде консумирана и изхвърлена. Така че въпросът е: как ще опазим формата на изкуството?“
