Paragraph21
„Време е да извадим дебатът за детското правосъдие извън латентната фаза, това е честното отношение към децата, което им дължим. Дължим го и на нас самите. Трябва да се запитаме, до каква степен духът на Конвенцията за правата на детето, подписана преди 30 години, е притворен в законите, в политиките, които ние създаваме и се стремим да прилагаме. Днес трябва да се запитаме докъде сме стигнали в осигуряването на това, което наричаме „най-добър интерес на детето“. Да си кажем къде не сме се справили, какво още трябва да свършим, да изследваме къде се намира детето в системата на правосъдието.“ Това заяви омбудсманът доц. Диана Ковачева по време на конференцията „Българското правосъдие за деца тридесет години след Конвенцията за правата на детето“.
Омбудсманът припомни, че преди осем години, в качеството й на министър на правосъдието, заедно с екипа си, е изготвила Концепция за държавна политика в областта на правосъдието, което засяга децата и тя е била приета от правителството. Осем години по-късно обаче България продължава да е силно критикувана за липсата на реформа в областта на детското правосъдие както в периодичните доклади на Комитета на ООН по правата на детето, така и от Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа.
„Има и няколко осъдителни решения срещу България, поставени от ЕСПЧ, в които се идентифицират недостатъците на съществуващата система. Системата на детско правосъдие у нас е подложена на сериозни критики. Те се основават най-вече на факта, че поне в частта й, свързана с възпитателното въздействие, тя е консервативна и изградена върху старо и отхвърлено вече виждане за правното положение на децата в конфликт със закона и за реакцията срещу извършените от тях противоправни прояви“, каза още Ковачева.
Тя бе категорична, че е необходима кардинална промяна в мерките, така че от репресивни те да станат възпитателни.
„Например, децата под 14 години, извършили обществено опасно деяние, трябва да се третират като деца в риск и спрямо тях да си прилагат мерки на закрила, а не на наказание. Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е от 1952 г.,днес децата са различни. И трябва да имаме различен подход към тях. В другите страни тези закони се наричат закони за закрила, за подкрепа, за благополучието. У нас законът се нарича борба!!! Борба с кого…!“, попита омбудсманът.
Друг проблем, който тя открои бе фактът, че в България за повече от 10 години са изградени около 30 сини стаи и сини зали в различни съдилища и в съдебни палати. „Наистина, това е модерният, цивилизованият, щадящият начин да бъдат изслушвани деца, разпитвани деца, да бъдат събирани показания, които са важни за разкриването на едно престъпление. Но като омбудсман, гражданин, като юрист, трябва да кажа, че 10 години за един експеримент е прекалено дълго. Не е нормално сините стаи да продължават да са експеримент в България, при положение, че са практика във всяка нормална европейска държава. И мисля, че е крайно време това да стане норма, това да стане законова разпоредба. Радваме се, че тук е зам.-министърът на правосъдието д-р Стоянов. Наистина, въпросът е, кога новият закон ще бъде внесен в Министерския съвет и оттам в Народното събрание“, обърна се Ковачева към заместник-министърът.
Накрая тя призна, че й е мъчно за това, че днес в България „си говорим за проблемите с децата, затова, как не успяваме да се справим и да ги защитим в много случаи, а не си говорим за тяхното право на щастие. Надявам се, че ще дойде момент, когато разговорът ще е различен и тогава наистина ще си говорим за това, как децата да бъдат по-щастливи, а не по-сигурни“, завърши доц. Диана Ковачева.
