Paragraph21
Сериозно увеличени са разходите за болничните за периода 2011 – 2018 г. Това показва анализ на данните на КНСБ, според който преобладават разходите за болничните с по-голяма продължителност.
Според КНСБ кратките болнични до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за злоупотреби, са малко на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло.
Мнението на синдиката е, че повечето болнични, които натоварват работодателите са не кратките, а по-дългите болнични. Те цитират данни на НОИ.
Според данните на Националния осигурителен институт (НОИ) има увеличение с почти 7 млн. дни болнични за осем години.
Броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 г. нараства до 17,8 млн. дни (или с 49 на сто повече) през 2018 г. Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се увеличава от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто), плащайки първите три дни на всеки болничен лист, независимо от неговата продължителност, показват данните на НОИ.
„За същия период средната продължителност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни“, показва статистиката.
Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. От 21,58 лв. през 2011 г. този размер достига до 31,22 лв. през 2018 г. (или с 44,7 на сто за 8 г.).
Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични поради общо заболяване и изместването им към по-продължителни периоди (между 15-30 дни) увеличава разхода на работник с обезщетение през годината. Стойностите на този показател за 2011 г. са 384,36 лв., докато през 2018 г. те нарастват до 619,19 лв. (ръст с 61 на сто).
Тези показатели формират общия годишен разход за парични обезщетения за временна неработоспособност по болесте, който от 256,4 млн. лв. (2011 г.) достига до 556,6 млн. лв. (2018 г.) или увеличението е над 2,1 пъти.
По мнението на синдиката е важно да се анализират причините, както и някои детайли, които обясняват несъстоятелността на твърденията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с продължителност до 7 дни са фалшиви и се ползват за удължаване на почивката преди или след празници, за туризъм.
Издадените болнични листове с продължителност от 4 до 7 дни през 2018 г. е 766,9 хил. (37,0 на сто от общия брой) , изплатените дни с продължителност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се плащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО) са 1 573,1 хил. дни (9,0 на сто от общо изплатените дни поради общо заболяване).
Разходите – 53,9 млн. лв. (9,9% от общите разходи за парични обезщетения поради общо заболяване).
Най-голямо влияние върху общото нарастване на разходите за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с продължителност от 15 до 30 календарни дни (58,5% от общото нарастване на болничните за 2014-2018 г.).
След тях са болничните с продължителност между 8 и 14 дни календарни дни (19,7 на сто). Това е основната причина за увеличения брой изплатени дни във временна неработоспособност поради общо заболяване (само през 2018 г. са изплатени 9 763,3 хил. дни за болничните листове с продължителност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хил. дни през 2014 г., както и 3 191,6 хил. дни за болнични листове с продължителност между 8-14 дни (2018 г.) спрямо 2 616,1 хил. дни (2014 г.).
Относителният дял на посочените по-горе продължителни болнични листове през 2018 г. са съответно 54,9 и 17,9% от общо изплатените дни за този риск.
До 899 000 души са ползвали болнични за общо заболяване от 782,4 хил. през 2014 г. До 2018 г. този брой е станал до 899 хил. души (или с 14,9 %).
От тях около 430 хил. са ползвали болничен между 15-30 дни (47,8% от общия брой) и около 275 хил. са ползвали болничен лист между 8 и 14 дни (30,6%).
При увеличение на разходите за болнични има и икономическите фактори и политиката по доходите, а именно:
– нарастването на средния осигурителен доход за страната, в т.ч. на доходите, от които зависи неговият размер (минималната работна заплата, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, максималният осигурителен доход). Ръстът на средния осигурителен доход за 2011-2018 г. е 49,8%, а на минималната работна заплата нарастването за същия период е 206%;
– увеличаване на дела на осигурените лица с по-високи осигурителни доходи сред получателите на парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване;
– нарастване и на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, които по желание се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Според КНСБ тези фактори са сред причините за увеличение на среднодневния размер на паричното обезщетение при временна неработоспособност.
В последните години е налице и увеличение на дела на получателите именно от най-високодоходните групи.
Ако през 2014 г. относителният дял на получателите на обезщетения според размера на осигурителния им доход в групата от 1,5 до двукратния размер на средния осигурителен доход (СОД) е бил 29,5%, то през 2018 г. този дял се е увеличил до 34,2% от общия брой. Осигурените лица, които са получавали парично обезщетение по болест, изчислено на база доход над двукратния размер на СОД от 25,2% през 2014 г. са се увеличили до 27,0% през 2018 г, обобщават от КНСБ.
