С бясна скорост и драматизъм в киносалоните нахлува „Пълно ускорение“ тази седмица.
През шейсетте години на миналия век пистовите състезания в Европа преминават под пълното превъзходство на „Ферари“. „Форд“ решават да прекратят доминацията на италианците. „24-те часа на Льо Ман“ е идеалното състезание, в което да натрият носовете на „Ферари“. Това е сюжетът на драматичния екшън накратко. Но не сблъсъкът между големите фирми и високите скорости е в основата на филма. Изпитанията, на които е подложено приятелството между двама мъже е ценният елемент в него.
През 1959 Карол Шелби (Мат Деймън) е на върха след като печели най-трудното автомобилно състезание „24-те часа на Льо Ман“. Триумфът му е помрачен след като разбира, че има здравословни проблеми, които ще му попречат да се състезава отново. За да бъде в играта, той решава да проектира и продава коли с екип от инженери и механици, сред които е и темпераментният тестови пилот Кен Майлс (Крисчън Бейл). Британски шампион и отдаден съпруг, Майлс е гениален зад волана, но също така е с чепат характер – безцеремонен, арогантен и чужд на компромиси. Двамата са наети от „Форд“ да проектират спортен автомобил, който да победи „Ферари“. По пътя към успеха те ще се сблъскат с яростната съпротива на шеф в американския автомобилен гигант. Героите на Мат Деймън и Крисчън Бейл трябва да платят висока цена за победата.
Истинско удоволствие е да наблюдаваш перфектната игра на двамата актьори. Нито за миг не оставя съмнение тяхната висока класа. Режисьорът Джеймс Манголд също е на висота. Създателят на различни по жанр филми е направил лента не за автомобилни състезания, а за характери на и извън пистата. Нищо чудно „Пълно ускорение“ да бъде фаворит за „Оскари“ не само в техническите категории, а и за операторско майсторство и за актьорски постижения най-вече в лицето на Крисчън Бейл. Единствената ми забележка, и то не за продукцията, е към разпространителите. Можеха да не се напъват да измислят име на филма, а просто да оставят оригиналното заглавие, което в превод на български е „Форд срещу Ферари“.
Велин Манов