Ракът на белия дроб има стремителен растеж в последните години.
Всяка година в България се разболяват около 4200 души, от които около 3200 са мъже. Числото оповести проф. д-р Асен Дудов на семинара „Поеми си дъх за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Форумът бе проведен в рамките на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и има за цел да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение. Събитието акцентира върху напредъка в диагностиката и иновациите в лечението на рака на белия дроб за постигане на по-висока преживяемост на пациентите.
Белодробният рак е начело по брой случаи и по смъртност вследствие на онкозаболявания. „Не е вярно, че само пушачи заболяват от рак на белия дроб. Диагностицираме и пациенти, които никога не са пушили и редовно са ходили по планините. Другият мит е, че повече жени умират от рак на млечната жлеза – напротив, повече жени умират от белодробен рак, докато преживяемостта при рака на млечната жлеза се увеличи много в последните години.“, обясни проф. Дудов.
Кои са специализираните методи за диагностика на белодробния рак обясни проф. д-р Димитър Костадинов. Той посочи характерен проблем за България – пациентите да се изпращат директно за хирургия, като се прескачат определени диагностични процедури. „Най-новото в нашата област, с приложение от 2018 г., е конусно-лъчевата компютърна томография с увеличена флуороскопия, която съчетава диагностиката с възможности за лечение.“, констатира проф. Костадинов.
„Верификацията дали наистина става дума за неопластичен процес, е задължителна в цялостната диагностика.“, каза проф. д-р Светлана Христова. Тя посочи, че от началото на XXI век се увеличават аденокарциномите на белия дроб за сметка на плоскоклетъчния карцином, който по принцип е характерен за пушачите.
Какви са иновациите в лечението и за приноса на персонализираните терапии говори д-р Красимир Койнов. „Колкото по-ранен е стадият на тумора, толкова повече се прилагат локалните методи за лечение – хирургия. При тумор над 4 см се препоръчва и адювантна химиотерапия – един вид, помощна химиотерапия, за да се гарантира, че няма да останат туморни клетки след хирургията.“, обясни той. През последните 10-15 г. и в най-напредналия 4-ти стадий навлезе много хирургия, но водещото лечение е лекарственото. Успехи бележат и имунотерапевтичните лекарства. Механизмът на действие на имунотерапията е, че разблокира собствения имунитет да се бори с тумора.
Европейската комисия разпространява 12 препоръки за намаляване на риска от рак, основани на научни доказателства. Те са стартирали като 10 заповеди за рискови групи през 1987 г., а последното им издание е от 2014 г. и включва 12 препоръки за цялото население.