„Право на помилване“ спечели голямата награда на „Док Лайпциг“

Филмът „Право на помилване“ („Exemplary Behаviour“) спечели Голямата награда „Златен гълъб“ за най-добър пълнометражен документален филм на току-що завършилия фестивал на документалното кино „Док Лайпциг“. Той получи и още две отличия – Наградата на международната филмова критика FIPRESCI и Наградата на религиозното жури.

България, Литва, Словения и Италия стоят зад проекта. Режисьори са Одриус Мицкевичус и Нериус Милериус, а продуцент от българска страна е Мартичка Божилова. В творческия екип от наша страна са съсценаристът Георги Тенев, редакторът Калина Гарелова, монтажистката Калина Гарелова, Борис Мисирков и Георги Богданов.

„Одриус Мицкевичус и Нериус Милериус разказват за вината и изкуплението на двама осъдени на доживотен затвор. Когато брат му е убит, Одриус Мицкевичус започва своето киноизследване за това дали съществува граница на вината и дали някой някога може да изкупи вината за извършено убийство. Преди завършването на филма Одриус Мицкевичус внезапно заболява тежко и умира. Нериус Милериус завършва проекта.“, пише в пресинформацията на фестивала.

В изявление на журито във връзка с Голямата награда се казва: „В най-тъмните си часове, когато сме изправени срещу най-голямото зло, ние откриваме истинската си същност. Тогава човешкият дух блести най-ярко. Със съчувствие и достойнство авторите ни отвеждат на едно уникално и неочаквано пътуване към изкуплението… на едно дълбоко и изпълнено с човечност пътуване към живота на хора с доживотни присъди.“

FIPRESCI аргументира наградата за филма „който започва от лично мотивирано пътуване в клаустрофобичния свят на крайната социална изолация, за да стигне оттам до медитативно изследване на границите на човешкото. Филмът ни отвежда на място, където хора с доживотни присъди живеят при пълна изолация с надеждата някога да бъдат приети обратно в обществото и без никаква гаранция, че това би могло да се случи. С надеждата да намерят прошка за убийствата, които са извършили.“

А екуменическото жури твърди: „Солидарността няма граници, а тази творба разказва за една обща болка. „Право на помилване“ отваря прозорец към затвора със силен артистичен стил, като показва човешкото у хората с доживотни присъди зад решетките.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *